Кели Фейвър: Лъжи

Беше странно, помисли си Айви. Беше правила секс с Кълън и все пак не й бе задавал нито един от тези въпроси. Чувстваше се много по-комфортно в присъствието на Ксавие.

И все пак се чувстваше някак си виновна, задето се наслаждаваше на разговора, и задето беше толкова отпусната в присъствието на мъж, който показваше, че има романтичен интерес към нея. Сякаш предаваше Кълън.

— Все още ли си близка с майка си? — попита Ксавие, като завъртя виното в чашата си.

— Да, но сега съм вече голяма и имам собствен живот — засмя се. — Беше й трудно, когато заминах… да уча в колеж… — Краят на изречението й заглъхна, когато погледна през прозореца.

Кълън Шарп стоеше отвън пред ресторанта и крачеше напред-назад. Беше на около десет крачки от тях и изглеждаше изключително разстроен. Лицето му беше изпито и бледо, очите му гледаха напред, а не към тях.

Но тя знаеше, че ги бе видял през прозореца. Защо иначе щеше да е отвън?

— Какво има? — попита Ксавие, като се обърна в стола си и погледна в посоката, в която се взираше тя.

— Той е тук — простена тя.

— Разбира се, че е тук — промърмори Ксавие раздразнено и хвърли салфетката си на масата. — Притеснява ли те?

— Малко — призна тя, опитвайки се да не гледа към Кълън Шарп, който стоеше пред ресторанта и изглеждаше като полудял. — Но може би трябва просто да не му обръщаме внимание.

— Двамата с Шарп имаме минало — каза Ксавие. — Освен че в момента управляваме еднакъв бизнес, преди пребивавахме заедно в Бостънската болница.

Беше й трудно да се съсредоточи в разговора, тъй като не можеше да откъсне очи от Кълън.

— Бяхте ли приятели? — попита.

— Може да се каже — отвърна Ксавие. Приведе се напред и ръката му хвана силно, но нежно, нейната върху масата. — Също така познавам много хора, които са работили с него през годините. Мъжът не е това, за което го мислиш, Айви. Има големи тайни — много големи. И щом излязат на бял свят, се притеснявам за тези, които ще бъдат около него, когато лайната изплуват на повърхността.

Не знаеше какво да каже. Ксавие отдръпна ръката си и се облегна назад, когато Кълън най-накрая приближи вратата на ресторанта, отвори я и влезе вътре.

— Мамка му — прошепна тя. — Идва.

Ксавие се засмя и поклати глава развеселено.

— Това ще бъде интересно.

Но на Айви не й беше до смях. Цялото й тяло се беше вцепенило. Защо беше дошъл? Беше ли още едно абсурдно съвпадение?

Каквото и да беше, трябваше да се вземе в ръце. Не правеше нищо нередно.

Разбира се, знаеше, че най-вероятно Кълън не виждаше нещата по този начин.

Беше дошъл в ресторанта с някакво намерение и в момента, в който влезе през вратата, очите му не се откъснаха от нея.

Беше облечен със зашеметяващ тъмен костюм — обичайното му облекло, но някак си днес изглеждаше по-привлекателен от всякога. Може би се дължеше на гнева, яростта и напрежението му.

Очите му бяха като студено, ясно небе, а устните му се открояваха на фона на бледата му кожа и тъмните му костюм и коса.

Когато стигна до масата им, не си направи труда да каже „Извинете“ или „Съжалявам за прекъсването“, нито удостои по някакъв начин присъствието на конкурента си.

— Ставай — беше единственото, което изрече. Тонът му беше остър, а устните му едва бяха помръднали.

Айви преглътна сухо и погледна нагоре към него.

— Какво правиш тук?

— Няма значение. Сега ставай — нареди той.

Ксавие се засмя.

— Успокой се, Кълън. Просто си бъбрим и похапваме италианска храна.

Кълън не се обърна да погледне към Ксавие. Погледът му все още бе вторачен в Айви.

— Чу ли ме? — попита.

Тя се намръщи.

— Нямаш никакво право…

— Три секунди — каза Кълън.

— Какво?

— Имаш три секунди да станеш и да дойдеш с мен. В противен случай…

Ксавие се пресегна да докосне рамото на Кълън.

— Човече, я се успокой малко, става ли? Изнервяш момичето адски много.

Кълън се отдръпна рязко от допира му и стисна юмруци. Извъртя глава и за първи път, откакто бе дошъл до масата, погледна към конкурента си.

— Докосни ме още веднъж и се моли на Господ, Монроуз. Ще ти забия главата в прозореца.

— Напълно в твой стил, Шарп — отвърна Ксавие, но в гласа му вече не се долавяше хумор. — Въпреки че не съм убеден, че ще ти е толкова лесно, колкото си мислиш. Може би твоята глава ще бъде забита първа през прозореца.

Кълън сви устни.

— Ще рискувам.

Айви се изправи запъхтяна.

— Това състезание по мерене на пишки е абсурдно. Защо вместо това двамата не обядвате заедно?