Кели Фейвър: Лъжи

Знаеше ли за нея и Кълън? Подозираше ли какво се случва помежду им?

— Дори не работя пряко с него — призна Айви. — Аз съм просто един незначителен стажант.

— Нищо в теб не е незначително, Айви. — Очите му станаха сериозни, докато я оглеждаше от главата до петите. — Абсолютно нищо.

Тя извърна поглед и облиза устни.

— Е, беше ми приятно да те срещна, Ксавие, но всъщност…

— Не — заяви Ксавие, като поклати глава, — не искам да чувам никакви извинения днес. Идваш с мен.

Тя се засмя.

— О, така ли?

— Да — отвърна той. — За да се реваншираш, задето вчера ми върза тенекия, трябва да обядваш с мен. — Той погледна часовника си. — Хайде, знам едно място наблизо и даже ще успея да те върна обратно навреме за работа.

Айви въздъхна.

— Е… предполагам, че няма да ми навреди.

Ксавие се престори на засегнат.

— Майчице, наистина знаеш как да накараш един мъж да се почувства желан, а?

— Съжалявам, напоследък не мисля трезво.

Той я хвана внимателно под ръка.

— Това е, защото си прегладняла. Ако духне по-силен вятър и ще те отнесе. Малко храна ще ти подейства чудесно. — Ксавие тръгна напред и я поведе със себе си.

Тя не се възпротиви, тъй като беше решила, че най-малкото поне щеше да хапне в компанията на мъж, който не се притесняваше да покаже романтичния си интерес по нормален начин. Беше облекчение да знаеш на какъв етап се намираш с даден човек.

Присъствието на Ксавие беше много по-различно от това на Кълън. Русокосият мъж излъчваше уверена, хумористична енергия, която беше пълна противоположност на първичния магнетизъм и студения, контролиращ и вманиачен характер на Кълън.

„Но щом харесваш нормалното толкова много, защо не можеш да престанеш да сравняваш всичко и всички с Кълън?“

Нямаше отговор на този въпрос и това я плашеше малко.

Не, задраскай това. Направо я ужасяваше.

Стигнаха бързо до ресторантчето — казваше се „Ла Фамилия“ — и бяха настанени на много романтично място до прозорците, на една уютна масичка далеч от другите клиенти.

Ксавие наблюдаваше как Айви разглежда менюто.

— Желаеш ли чаша вино? — попита той. — Само една.

Тя въздъхна.

— Добре. — Не можеше да повярва, че мъжът всъщност я беше попитал какво желае. Да, все още владееше ситуацията, но по по-умерен начин.

Айви усети как раменете й се отпускат.

Ксавие кимна на сервитьорката и поръча по чаша червено вино и за двамата.

— Обичаш ли салата, Айви? — попита.

Тя се усмихна отново, успокоена от промяната.

— Разбира се, кой не обича?

— Хората имат различни вкусове — отвърна Ксавие и от неговата уста прозвуча доста флиртуващо. Обърна се отново към сервитьорката.

— Голяма салата „Цезар“ — каза, след което сервитьорката се отдалечи от масата.

Последва момент на неудобна тишина, когато Айви затвори менюто и откри, че Ксавие я наблюдава с лека усмивка на лицето си.

Тя се изчерви.

— Все още не знам какво правя тук — каза, като сведе поглед и нервно започна да пренарежда приборите на салфетката пред себе си.

— Тук си, защото съм заинтригуван от теб — отвърна Ксавие. — Случи се от момента, в който те видях да пресичаш улицата вчера и едва не беше прегазена от такси.

— Нямаше ли да е нелепо? — засмя се. — И все пак някак си уместно.

— Много си строга със себе си — отвърна Ксавие и се облегна назад. — Може би така се получава, когато работиш на място като „Биометрикс“.

Айви присви рамене.

— Може би.

— Ставаш доста уклончива, когато стане въпрос за работата ти. Или за Кълън Шарп.

Погледът й се стрелна към лицето му и видя, че очите му вече не бяха толкова игриви, докато я изучаваше внимателно.

— Знам, че си му пряк конкурент — каза тя. — Може би затова съм внимателна.

— Забрави за Шарп. — Ксавие смени темата, сякаш отпъди досадна муха, която кръжеше около главата му. — Искам да говорим за теб. Разкажи ми за себе си.

— Няма много за казване — отвърна Айви. — Нямам почти никаква история.

— Много се съмнявам.

— Вярно е — каза му. — Отгледана съм от майка си. Баща ми ни напусна, когато бях много малка, дори не си го спомням.

Сервитьорката се върна, наля им вино, а един друг келнер донесе голяма салатена купа на масата.

Айви отпи от виното.

Ксавие използва щипките, за да сложи салата в чиниите им, след което продължи.

— Сигурно ти е било много трудно — каза. — Да нямаш баща и да бъдеш отгледана от самотен родител.

— Не познавам друг начин. А и майка ми беше много грижлива и любяща. Може би твърде грижлива. Бях прекалено пазена, докато растях. Страхуваше се да не ми се случи нещо, тъй като бях единственото й дете. Бяхме много близки.