Лора Лей - Под повърхността на звяра

Учените изпаднаха във възторг като научиха, че е заченала. Бяха взети всякакви предпазни мерки, за да се обезпечи животът на детето. Всякакви предпазни мерки, с изключение на една-единствена мисъл за убийство. Смъртта на нейното бебе.

Скимтенето, което отекна около нея не можеше да бъде нейно, уверяваше се Шера. Тя беше плакала за това изгубено дете преди години. Беше плакала, докато душата й прокърви от солената влага на болката й. Беше плакала, докато в сърцето й не бе останало нищо друго, освен празна черупка. До завръщането на Кейн. И заедно с него се върнаха спомените, срещу които се бореше толкова отчаяно.

Ох, Шера. Да, бейби. Толкова си тясна. Толкова гореща и стегната. Вагината й се сви конвулсивно при спомена за пениса му, движещ се вътре в нея. Той беше гледал. Шера помнеше това. Наблюдаваше как всеки сантиметър от мощната му ерекция потъва в горещите дълбини на неокосмената й женственост. Кейн беше очарован от липсата на окосмяване. Обичаше да ближе пълните устни, усещайки как соковете й се плъзгат по езика му.

— Стига — прошепна младата жена, пръстите й се забиха в косата и се вкопчиха, надявайки се болката да разкъса воала на душевното й страдание.

Бяха имали само една нощ. Само осем откраднати часа от времето, през което той би трябвало да я обучава. И я беше обучил, но не на уроците, които му беше наредено да предаде. Вместо това я бе тренирал с пениса си. С целувките си. С докосването на ръцете си. Беше я научил да обича, и след това да мрази. Шера като че ли не можеше да се отърве от омразата и без значение бе фактът, че Кейн е бил толкова безсилен, колкото и тя.

Дейън. Той беше неин брат. Неин верен приятел. Беше един от малкото хора, на които бе имала доверие. Предателството му беше най-лошата част. Меринъс й бе казала, че се е опитал да убие Кейн. Той е бил този, който е пуснал наркотик в храната й. Наркотикът бе причинил нежелан аборт във вече отслабналото й тяло. Нейният брат бе този, който бе унищожил всичко, което някога бе била. И ето я сега, единадесет години по-късно, с измъчвано от страст тяло, страст, която изглежда не можеше да контролира, а сърцето й се разкъсваше от спомени, с които не можеше да се бори повече.

Боже, да! Смучи пениса ми, бейби. Да, Шера, о, по дяволите, о, по дяволите… Той се бе опитал да се отдръпне назад, да се сдържи от това да излее спермата си в устата й, но тя беше отчаяна за вкуса на неговата есенция. Отчаяно искаше да узнае всеки аспект от действията, в които участваха.

Шера облиза устните си при спомена за вкуса.

— Кога ще му кажеш? — Мерк застана на вратата на кабинета, взирайки се в нея с остър празен поглед. Той знаеше, помисли си тя, знаеше добре болката от загубата на всичко, което имаше значение в живота му.

— Кой казва, че ще го направя? — Нямаше как да скрие този факт — Мерк знаеше, че е в период на разгонване. По дяволите, всички знаеха. Нейната миризма бе недоловима само за Кейн. Само той не бе наясно през какво преминава тялото й.

— Не можеш да го криеш вечно. Той не е глупак — Мерк поклати глава и скръсти ръце пред мощните си гърди. — Време е да оставиш миналото зад себе си, Шера.

Жената изръмжа.

— Чудесен съвет и ти също би трябвало да го последваш — каза остро тя. — Когато станеш достатъчно силен, за да приемеш собственото си минало, Меркюри, тогава ще можеш да ме съдиш за това, че не приемам моето.

Това бе удар под кръста. Шера разтърси глава и простена нещастно.

— Мерк, съжалявам.

Мъжът въздъхна уморено.

— Това е самата истина. Но сега ти имаш шанс, Шера. Твоята половинка все още е жива. И той е повече от готов да облекчи болката, която е започнала да се надига вътре в теб. Защо ти е да се бориш? Не заслужаваш ли повече от това?

— Не заслужаваме ли всички? — прошепна тя. — Не мога, Мерк. Не мога — не би могла да понесе загубата на още едно дете. Не би могла отново да понесе да изгуби Кейн. — Твърде много години, твърде много гняв.

— Той е твоят мъж — каза Марк просто. — Скоро няма да приеме „не“ за отговор. Какво ще правиш тогава? Какво ще направиш, когато научи истината, която си крила от него, откакто те е открил?

По устните на Шера премина уморена, горчива усмивка.

— Не знам — въздъхна мрачно. — Просто не знам. А може би тази част от истината ме ужасява най-много, Мерк. Не знам дали бих могла да се изправя срещу наказанието му.

Меркюри бавно поклати глава.

— Започни да броиш дните, Шера. Защото скоро, много скоро няма да можеш да се криеш повече. Кейн ще разбере и когато това стане, ще ти покаже защо е твоят мъж. Може би тогава ще осъзнаеш, колко безсмислена е борбата ти.