Лора Лей - Душата на звяра

Тогава пръстите му я стиснаха по-силно, хватката му стана по-здрава, а зъбите му одраскаха другото връхче. О, Боже, болеше от удоволствие, което тя знаеше, че ще я докара до лудост. Искаше повече, имаше нужда от повече. Само още малко и тежкото, мъчително напрежение точно зад клитора й, щеше да се отприщи, освобождавайки течния огън, разливащ се от вагината й.

— Мамка му. Харесва ти, нали? — мъжът надигна глава и очите му се присвиха към нейните, когато пръстите му стиснаха зърното, което измъчваха.

Аманда изкрещя, главата й се притисна отново към матрака, докато тя се бореше със съкрушителния водопад от брутално удоволствие.

Още.

Имаше нужда от още.

Не можеше да понесе нарастващото напрежение и невероятния сексуален глад, които сякаш се надигаха от една тъмна, скрита част на душата й. Глад, който, като живо същество, дълбаеше в самите дълбини на утробата й и изпращаше пламъци, изгарящи пулсиращата пъпка на клитора й.

Още… Тя крещеше думата иззад превръзката, докато той се взираше надолу в нея.

О, Господи! Какво й ставаше? Дали този удар по главата не бе превъртял някакъв сексуален ключ, който не е знаела, че съществува?

Какво й бе сторил този непознат?

Той подръпна зърното й отново и погледът й стана стъклен, докато се бореше за въздух.

Да. Да. Точно така.

Златна, огнена вълна от усещане заля тялото й и накара плътта й да изтръпне, като я наелектризира.

— По дяволите — мъжът също дишаше тежко.

Черните му очи бяха като бездънни езера от гореща страст, тъмните му скули пламтяха, а устните му бяха изтеглени в строга линия на контрол, докато тя се гърчеше под натиска му.

— Какво искаш, бейби? — прошепна той тогава и по лицето му се разля порочна чувственост, която му придаде мрачен и опасен вид.

Аманда се изви към него и се задъха, когато пръстите му още веднъж подръпнаха зърната. Искаше отново да усети устата му там. Искаше да почувства как устните и зъбите му ги докосват и подръпват, карайки онези малки светкавици от болезнено удоволствие да стягат утробата й.

Искаше да узнае името му.

Главата му се сведе отново и на нея вече не й пукаше как е името му. Устата му беше гореща, езикът му — инструмент за мъчения, когато одраска и подразни заострената плът и разтърси сетивата й от наслада.

Тогава зъбите му я захапаха, изпращайки огнени късчета болезнено удоволствие, които експлодираха в утробата й.

Главата й се мяташе на леглото, ръцете и краката й се напрягаха срещу въжетата, а клиторът й беше измъчено кълбо от нерви, толкова копнеещо за освобождение, че всичко, за което можеше да мисли Аманда, бе нарастващата болка.

— Мамка му — мъжът дишаше тежко и неравно, когато главата му се повдигна и езикът му облиза вече влажните му устни. Хладният въздух в стаята накара зърната й да настръхнат още повече.

Моля. Тя искаше да изкрещи думата.

— Мамка му — той развърза бързо превръзката, но преди Аманда да успее да помоли, устните му покриха нейните, а езикът му се гмурна дълбините на устата й.

Този вкус. Мед и подправки. Езикът й се сля с неговия, устните й го обгърнаха, когато го засмука в устата си, и усети как вкусът се засили. Ръцете му уловиха главата й, задържайки я към него и езикът му започна да я обладава с горещи, властни тласъци.

Тениската му се потърка в зърната й, когато той се наведе над нея, без да я докосва никъде другаде, подлудявайки я от желание за повече. А тя имаше нужда от повече. Аманда изскимтя от желание, извиваше се върху леглото, докато от гърлото й се откъсваха отчаяни мяукащи стонове.

Когато Киова надигна глава, тя се взря в него умолително.

— Накарай го да спре — изпъшка жената. — Моля те, накарай го да спре.

— Какво? — задъхваше се той, докато я гледаше, а погледът му бе съсредоточен върху устните й. — Какво да накарам да спре?

Тя изскимтя. Защо искаше да я измъчва? Какво му беше сторила?

— Моля те — прошепна отново, очите й бяха пълни със сълзи, а клиторът й бе разцъфнал като огнен възел от агонията. — Боли. Накарай го да спре да боли.

Мъжът поклати глава, сякаш бе объркан.

— Какво боли?

Не знаеше ли? Беше я превърнал в безволево същество, изпълнено с толкова интензивен глад, че тя умираше от него.

— Проклет да си — наруга го жената горчиво, като се изви към него, потърка гърдите си в гръдния му кош и простена при усещането. — Знаеш какво имам предвид. Накарай го да спре веднага, не мога да го понеса.

Ръката му се отдръпна от главата й и се плъзна по талията й, преди да погали бедрото й. Аманда стихна и устните й се разтвориха, сякаш не й достигаше въздух, а погледът й се впи в неговия, когато той започна да плъзга полата на роклята й нагоре по краката й.