Лора Лей - Душата на звяра

Да!

Студеният въздух премина през чорапите, които носеше, и облекчи непоносимата горещина само за секунда, преди тя да се върне с пълна сила. Аманда се завъртя, за да оголи коленете й, след това се надигна, когато платът се плъзна над бедрата й.

Когато пръстите му докоснаха бикините й, младата жена бе готова да изкрещи, ако в този момент устните му не бяха покрили отново нейните. Езикът му започна да се тласка в устата й, когато мъжът внезапно разкъса миниатюрното парче плат от гърчещото се тяло.

Но щом ръката му се върна между краката й, Аманда застина и от гърлото й се откъсна вик, когато топлината на дланта му, обхванала женствеността й, изпрати светкавица по цялото й тяло. Главата му се надигна бавно, очите му се присвиха към нея, наблюдавайки я внимателно, докато Киова се преместваше по-ниско на леглото, а след това вдигна роклята й до ханша. Тогава погледът му се насочи между бедрата й.

— Обезкосмено котенце — прошепна той. — Знаеш ли какво показва това?

Така й беше удобно. Усещане за свобода, една женска тръпка. Сега, чувствеността на това я връхлетя.

— Какво ми направи? — Аманда се опита да говори, но сякаш не й достигаше въздух, а наистина имаше нужда да диша в този момент.

— Знам какво ще направя с теб — промърмори мъжът, когато пръстите му разделиха просмуканите от влага гънки, изпращайки светкавици и електрически ток по нервните й окончания.

Клиторът й сякаш избухна, пулсиращата топлина я заля, като я накара да се извие и завърти ханша си.

— Стой неподвижна. — Заповедта бе последвана от леко парващо плесване по женствеността й.

— О, Господи… — Очите й се отвориха, когато огънят, който я връхлетя, разтърси тялото й.

Не. Не. Не. — крещеше Аманда мислено, но клиторът й се стегна, а соковете й потекоха от вагината й, когато чувствената болка почти я докара до оргазъм. Оргазъм, който тя знаеше, че няма да се поддава на никой закон на освобождението и удовлетворението, които бе преживявала досега.

— Това е лошо — чу го да мърмори, докато издърпваше тениската над главата си и застана на ръба на леглото.

На слабата светлина в стаята пред очите й се разкриха бронзовите му бицепси, широкият гръден кош и стегнатите му коремни мускули. А по-надолу… Аманда преглътна нервно при вида на издутината под дънките му.

Широките, силни ръце се преместиха на колана и освободиха катарамата, смъкнаха ципа и след това бутнаха дразнещия плат заедно с бельото надолу по мускулестите крака.

Младата жена бе сигурна, че тези крака изглеждат наистина прекрасно, но на кого, по дяволите, му пукаше. Очите й бяха съсредоточени върху ерекцията между бедрата му. Тежестта на дебелата плът я караше да виси надолу и да изпъква на фона на тялото му.

Аманда отново преглътна, питайки се дали има шанс да се приспособи към този пенис.

— Аз не те познавам — прошепна тя, облизвайки устни, но знаеше, че всъщност това няма значение.

— Скоро ще ме опознаеш — изръмжа мъжът.

Преди тя да успее да каже нещо, той се премести между бедрата й, разтвори ги и сведе глава над влажните, пулсиращи гънки на вагината й.

Младата жена потръпна отчаяно, когато усети дъха му да изпраща охлаждаща ласка по чувствителната тъкан.

— По дяволите, това трябва да е най-прекрасното малко котенце, което някога съм виждал — прошепна той, като прокара пръсти по цепнатината, карайки я да потръпне в отговор, който се откъсна от устните й като вик. — Ще те изям, бейби.

Аманда беше сигурна, че ще умре, когато езикът му последва пътя на пръстите. Бавно и лениво той се раздвижи по малката стегната долина, събирайки соковете, които се изливаха по нея, докато тя потръпваше под устните му.

Ръцете му държаха здраво ханша й, докато ближеше гънките от плът, които никога не бяха познали мъжко докосване.

Действителността избледня и Аманда вече не се интересуваше кой е той, как е името му, или какво смята да прави с нея, след като приключи. Всичко, което имаше значение, бе пламтящата нужда, бушуваща вътре в нея, и горещият език, който изгаряше плътта й като огън.

Мъжът стенеше срещу вагината й, ближеше и смучеше гладките гънки, след което езикът му се премести по-високо, и най-сетне — мили Боже, най-сетне — докосна изгарящия клитор.

— Да — простена тя замаяно. — О, да, моля те, моля те…

Киова изръмжа, един нисък животински звук, докато езикът му кръжеше около стегнатата малка пъпка, измъчваше я с нуждата от освобождение и я заливаше с наслада, толкова брутална, че Аманда едва осъзнаваше какво става.