Лора Лей: Душата на звяра

Това крещеше тя, докато се дърпаше и извиваше във въжетата, а красивите й очи обещаваха жестоко отмъщение, докато най-накрая утихна изтощено.

— Виж, дори имах намерение да ти дам нещо за това гадно главоболие, което се обзалагам, че имаш. — Мъжът се усмихна в отговор на убийствения й поглед. — Боли доста лошо, а?

Аманда се извърна настрани, ноздрите й пламтяха от ярост, лицето й бе зачервено, а гърдите й потрепваха от вълнение. Тези проклети, красиви гърди. С перфектно стегнати малки зърна.

Те се надигаха над плътно прилепналия червен корсаж и копринения плат отдолу. Твърди закръглени полукълба с изненадващо корави, заострени зърна. Очите на младия мъж се присвиха при очевидните признаци на възбуда, пенисът му трепна в дънките, а устата му се овлажни за вкуса им.

Киова се протегна и позволи кокалчетата на пръстите му да погалят голата кожа на горната част на извивките.

Очите на Аманда се върнаха отново на него, разширени и изпълнени със страх и възбуда.

— Зърната ти винаги ли се втвърдяват, когато си отвлечена? — опита да се пошегува той, но стегнатите малки пъпки бяха точно под пръстите му, по-примамливи, отколкото можеше да си представи.

Жената дишаше тежко сега, погледът й беше отчаян, а страните й пламнаха, когато поклати глава отрицателно.

— Не?

Еластичното деколте се поддаде лесно на пръстите му, когато погалиха стегнатите извивки. Те също бяха пламнали, а тъмнорозовите зърна стояха твърди и спокойни, когато платът се плъзна по тях.

О, човече, той щеше да отиде в ада заради това, със сигурност.

Еластичната закопчалка под твърдите хълмчета ги повдигаше по-високо, карайки сладките малки зърна да гледат директно към тавана. Пъпките бяха изненадващо набъбнали и възбудени. Това не беше страх. Това беше тялото й, изискващо облекчение.

Наричайки себе си със седем различни думи за глупак, Киова позволи на пръстите си да се плъзнат към една от твърдите малки точки, преди палецът и показалецът му да я уловят и да я подръпнат решително, докато наблюдава жената внимателно.

Не очакваше реакцията й. Тя потрепери и се изви, когато сексуалната тръпка разтърси дребното й тяло.

— Мамка му — Киова беше в пламъци, почти се тресеше, когато накъсан тих стон премина през възела на устата й и главата му се сведе.

Безпомощна и всепоглъщаща страст го обхвана толкова силно, толкова бързо, че се почувства като упоен, неспособен да се владее пред нея. Устата му се разтвори и обхвана потръпващото връхче, привлече го вътре в себе си, засмука го яростно, когато се наведе над нея. Езикът му се изви около него, Аманда потрепери и се повдигна по-близо, притискайки зърното си по-силно към езика му, когато той започна да пирува.

Това не можеше да се случва в действителност. Аманда трепереше под течния огън на устата на непознатия. Непознат! О, Господи, не можеше да прави това с един непознат, да се извива по-близо и да се опитва да притисне гърдата си по-дълбоко в ненаситната му уста, докато езикът му се обвива около зърното й като мокро кадифе.

Не! Тя стенеше отчаяно. Откъде беше дошъл този огън? Този, който се стрелваше от зърното към утробата й и който караше корема й да се свива конвулсивно в спазми на безкрайна, агонизираща възбуда. И не беше задъхана. Не беше тя.

Но беше.

Младата жена крещеше зад ивицата плат на устата й, а ръцете й се стиснаха в юмруци, когато зъбите му уловиха зърното й, захапаха го и замряха там, а една светкавица от влажно електричество запращя между бедрата й.

Устните, зъбите и езикът му обработваха мястото, докато то стана толкова чувствително, че Аманда не можеше да мисли за нищо друго, освен за още. Нуждаеше се от повече. Искаше мъжът да го засмуче дълбоко и силно, зъбите му да изпращат тази любопитна смесица от удоволствие и болка до дълбините на вагината й, докато клиторът й набъбне и започне да моли за внимание.

— Боже, вкусът ти е толкова хубав — промърмори непознатият, секунда преди да притегли малкото връхче дълбоко и силно, засмуквайки го в устата си. Една експлозия от брутално усещане прониза цялото й тяло.

Аманда се изви под него, бедрата й се повдигнаха, когато той се наведе над нея, и отчаяни скимтящи звуци се изплъзнаха от превръзката на устата й, когато пръстите му започнаха да си играят с другото зърно. Приглушеният й вик, когато тялото й настоя за още, я шокира до дъното на душата й, но не отслаби ужасяващото, безумно удоволствие, прозиращо през него.