Лора Лей - Душата на звяра

— Така ли? — прошепна Породата и дъхът му обгърна напрегнатото възелче от нерви.

— Да! — нуждаеше се от повече, искаше го по-близо.

— Вкусът ти е съвършен — изръмжа непознатият. — Като горещ мед, гладък и сладък по езика ми.

Аманда изскимтя, а главата й се мяташе върху възглавницата, докато се бореше с желанието да помоли за още.

— Искаш ли да свършиш, бейби? — попита с порочен, подигравателен глас. — Малкият ти клитор е толкова твърд и набъбнал. Искаш ли да го накарам да се почувства по-хубаво?

— Да! — извика тя. — Искаш да те моля ли?

— О, да — засмя се той. Звукът беше тих и мрачен. — Кажи ми какво желаеш, любима. Помоли ме да ти доставя удоволствие.

Младата жена вече бе забравила срама. Бе преминала над нормалните граници на девическо колебание.

— Засмучи го — помоли тя, — засмучи клитора ми. Силно. Направи го силно. Както направи със зърната ми.

— Ммм… — Вибрацията от наслада, докато облизваше пламтящата цепнатина, почти я изпрати над ръба. — Хареса ли ти, когато ти причинявах болка? — попита той. — Когато притисках малките ти зърна и ги подръпвах със зъби?

— О, Господи! — Аманда се тресеше като лист при ураган. — Да. Хареса ми. Моля те, моля те, направи нещо.

Пръстите му се плъзнаха през соковете й, придвижиха се надолу, погалиха входа на влагалището й, след това закръжиха около малкия стегнат отвор на дупето й. Аманда потръпна от ласката, но остана неподвижна. Разтрепери се, когато той го направи още веднъж, след това още веднъж. Четвъртият път издаде задавен вик, защото върхът на пръста му се плъзна вътре в нея.

Огън. Топлина.

Киова събра още от соковете и повтори действието, отново и отново, докато езикът му ближеше подутата й женственост. Накрая Аманда изкрещя от нарастващото напрежение, когато пръстът му се плъзна дълбоко, дълбоко в изгарящия й анус.

Тогава устните му се притиснаха към клитора й, а езикът му го подразни, преди да го засмуче. Пръстът му се движеше вътре в нея, проникваше в недокосвания проход и изпращаше тези така желани, горещи пламъци по цялото й тяло.

Толкова близо… Беше толкова близо до върха… Още един пръст се присъедини към първия, като проникваше в нея, разтягаше я, изгаряше я, докато устата му я смучеше, а езикът му се извиваше, притискаше и я тласкаше към унищожение.

Когато оргазмът я връхлетя, младата жена изкрещя. Не можеше да спре звука, не можеше да контролира отговора. Огънят прониза аналния проход и я изгори жива с удоволствие и болка, освобождението й избухна с такава сила, с такъв поразителен отклик, че всичко изгуби значение и вече нищо не съществуваше. Освен пламъците, които бяха обхванали тялото й и изгаряха всяка фибра на съществото й.

Докато…

— По дяволите, Киова, от теб се очакваше да я защитаваш, не да я чукаш.

Това, което се случи после, замаяното съзнание на Аманда възприе неясно — завивката, която бе метната върху нея, когато… Киова се изправи с пистолет, насочен към вратата, и ръмжене, което звучеше прекалено животинско.

— Дявол да го вземе, Саймън, забрави пистолета в ръката му и виж този пенис! — женският глас, който се чу, беше дрезгав и оценяващ.

Киова изръмжа отново, чувството на неудовлетвореност го изяждаше жив, а тъмните, широко отворени очи на Стефани бяха съсредоточени между бедрата му, докато той се изправяше над Аманда.

Стройната, красива наемничка стоеше до много по-високия си любовник, Саймън Куотърс, който, съвсем по мъжки, направи гримаса на отвращение.

— Кротко, момиче — промърмори той, преди да дари Киова със строг поглед. — Може ли да сложиш някакви панталони, или нещо такова?

Киова все още можеше да подуши възбудата на Аманда, сладка и гореща. Под него, тя се взираше в Саймън и Стефани очарователно замаяна, но въпреки това той успя да усети леките тръпки, които преминаха по тялото й, когато го забеляза да облизва есенцията на желанието й по устните си. И той искаше още.

Ругаейки, Породата скочи от леглото, издърпа дънките над хълбоците си и започна да се бори да закопчее ципа над ерекцията, която се противеше недоволно от затвореното пространство.

— Много си зле в избирането на точния момент, Саймън — каза остро той, когато се обърна отново към тях, но погледът му отново остана насочен към Аманда.

Тя се взираше в него замаяна, почти дрогирана. Но нямаше признаци за наркотик, това щеше да бъде първото нещо, което би усетил. Той се намръщи и се премести по-близо, за да провери разширените й зеници и да усети топлината на кожата й.