Лора Лей - Душата на звяра

— Студено ми е — прошепна момичето, повдигайки сънливите си очи към неговите.

— Знам, бейби. — Киова сдържа гласа си нисък и възможно най-нежен, оправи дискретно дрехите й, а след това отново я зави плътно със завивката.

Но уханието й не беше студено. Миришеше горещо и сладко, и бе готова да поеме всеки сантиметър от пулсиращия му пенис.

— Кажи ми какво не е наред с мен? — Гласът й беше неясен, а зениците й — толкова разширени, че се виждаше само тънка ивица от цвета на ириса.

— Ще се оправиш, бейби — прошепна Киова до челото й и целуна леко влажната кожа, докато тя трепереше в ръцете му.

— Имаме един Гранд Чероки отвън — съобщи Саймън, когато затвори телефона. — Двамата можете да легнете отзад. Аз ще карам. Дръж я долу, себе си също. Ще стигнем местоположение Алфа рано сутринта.

Киова погледна часовника. Беше едва десет часа, щеше ли да изтрае толкова дълго?

— Стеф, излез навън и огледай района. Трябва да натоварим момичето и да се махнем оттук, преди някой да ни намери. Глория и останалите ще карат след нас, за да ни пазят. Да се размърдаме.

Задната седалка на Гранд Черокито беше свалена, автомобилът бе паркиран близо до изхода, а задната врата бе отворена. Киова пренесе разгорещения си малък товар през вратата и най-сетне успя да настани високото си тяло до нейното.

Под главите им бяха поставени възглавници, взети от мотела, вратата се затвори и Саймън и Стеф скочиха в предната част. Обаче не от възглавница се нуждаеше Аманда Лий Мейрън.

Тя се изви към гърдите на Киова, завивката, която я покриваше се свлече достатъчно, за да й позволи да пристисне една от подутите си гърди с твърди връхчета в гръдния му кош.

— Колко далече е шибаното имение от тук? — изръмжа Породата, като погледна Саймън между седалките.

Другият мъж положи доста усилия да не се разсмее. Киова мислено си отбеляза да му срита задника, когато ерекцията му спадне достатъчно, за да го позволи.

— Почти шест часа — отговори му Стефани тихо. — Ще се движим повече по обходните пътища, а не по магистралата, за всеки случай. Досега не е съобщено нищо за отвличането й, нито има някакъв признак някой да знае, че се е случило нещо нередно. С малко късмет, ще стигнем до Вирджиния без проблем.

Без проблеми за нея, може би.

Киова не можа да се сдържи да не прегърне Аманда, когато тя се притисна към него, а кракът й се повдигна, за да го придърпа по-близо, притискайки бедрото му към влажната й женственост. А тя беше влажна. Боже, беше толкова влажна, че той просто искаше да се спусне между бедрата й и да се удави в нея.

Още един слаб, тих стон излезе от гърлото й, докато Киова безпомощно се притискаше по-силно към нея и дразнеше напрегнатия й клитор с бедро, а тя се извиваше в ръцете му.

— Включи шибаното радио, Куотърс — изръмжа мъжът, притискайки главата й по-близо към себе си, ядосан, че другият мъж ще чуе тези нежелани, тихи стонове.

— Без целувки, Киова — напомни му Саймън строго, като включи радиото и джипът се изпълни със слаби, натрапчиви звуци. — И без докосване.

Да го вземат дяволите. Щеше да я докосва колкото си иска. Тя се плъзгаше по тялото му като коприна и сатен, и проклет да бъде, ако може да държи ръцете си на разстояние. Освен това искаше тази целувка.

Езикът му беше напрегнат и подут, а малките жлези отстрани пулсираха почти болезнено. Това беше дяволски странно. Сексът никога не бе бил такъв, нито възбудата. Негова половинка. Думите на Даш Синклер се въртяха в ума му, когато малките меки длани на Аманда започнаха да масажират гърдите му. Нима тя бе половинката му?

Койотите не би трябвало да притежават лоялност или чувства, освен към половинките си. По някакъв начин, някои от тях имаха достатъчно късмет да познаят лоялността, да създадат приятели и да ги задържат. Други, като Киова, бяха израснали извън затворите, но животът, който бе водил той, не бе точно вдъхновен от нуждата от лоялност, макар че бе завързал няколко приятелства.

Ръката му се плъзна надолу по гърба на Аманда и пръстите му стиснаха заоблената извивка на дупето й, когато горещите й устни откриха зърното му под тениската му.

Той стисна зъби и въздъхна. Мамка му! Зъбите й се движеха по него с изискана топлина, езикът й го галеше през плата на тениската му, а ръцете й се плъзгаха лениво и притискаха под ръба на дрехата.

Киова отметна глава и затвори очи, борейки се срещу желанието. Желание толкова силно, така всепоглъщащо, че той се съмняваше, че ще издържи дори един час, а какво остава за цели шест.