Лора Лей - Душата на звяра

Какво й ставаше? Аманда знаеше, че случваше се нещо ужасно нередно. Възбудата и гладът, които разкъсваха чувствителното и изпълнено с болезнено желание тяло, не бяха естествени.

За всичко бе виновна онази първа целувка. Тя си я спомняше. Непознатият, Киова, бе впил устните си в нейните, разпространявайки вкусът на сладък мед по сетивата й. Тогава се бе случило това. В рамките на секунди, възбудата я бе изпълнила, затруднявайки мисленето й и намирането на смисъл във всичко друго, освен в удоволствието и нуждата от докосването му.

И той я беше докоснал. Аманда се помръдна срещу него, припомняйки си устните му по гърдите си и зъбите върху зърното й, изпращащи ослепителни светкавици болезнено удоволствие, което разкъса тялото й.

Младата жена бе разбрала още преди години, че обичайният, нормален секс никога няма да бъде достатъчен за нея. Спокойните целувки и досадни докосвания, които бе получавала през годините, не й бяха особено приятни. Само когато се докосваше сама, когато с пръсти притискаше зърната на гърдите си и галеше клитора си по-силно, тогава бе откриваше удоволствието.

Книгите, които тайно четеше, порочните романси, които описваха малко по-болезнена любовна игра, можеха да я държат възбудена и влажна в продължение на дни. Но никога достатъчно възбудена за това. Да приеме целувката и докосването на един мъж, когото дори не познаваше.

Аманда потрепери, когато си спомни за ръката му, плесваща вагината й, вибрациите от възбуда и лека болка, връхлетели клитора й и почти замаяли сетивата й. Искаше повече от това. Искаше отново да почувства ръката му там, да я кара да гори, да се извива към него, докато удоволствието я разкъсва на парчета.

Господи, това беше толкова грешно. Не трябваше да се чувства така. Дали не я бе дрогирал? Не си спомняше да го е правил. И не се чувстваше точно дрогирана, просто сякаш всичките й сетива бяха съсредоточени към едно-единствено нещо — неговото докосване.

— Спокойно, бейби — изпъшка Киова в ухото й, когато зъбите й подразниха зърното му.

Ръката й се плъзна под тениската му и младата жена ахна от топлината на твърдото му тяло. Усети как опънатата му ерекция се притиска към нея през грапавите дънки. Това искаше тя, пенисът му да се притиска в нея, да угаси огъня, пулсиращ във вагината й.

Ръката й се спусна надолу и подръпна закопчалката. Дишането на Киова се учести. Аманда искаше просто да го докосне, да се плъзне надолу, докато успее да го поеме в устата си, да го ближе и смуче, както бе чела. Желаеше го. Господи, трябваше да го има, сега.

Пръстите й разкъсваха дънките му, а от гърлото й излизаше отчаяно скимтене, когато ръцете му покриха нейните и ги издърпаха отново на гърдите му.

— Аманда, чуй ме — каза напевно в ухото й. — Чуй ме много внимателно, бейби. Трябва да спреш. Лежи си мирно и тихо до мен само още малко време.

Беше като в ада. Той я бе отвлякъл. Беше я отвел от дома й само бог знае по каква причина и шансовете да я погуби заради това бяха високи. Но преди да го стори, щеше да усмири треската, която бушуваше в тялото й, или в противен случай първо тя щеше да го убие.

— Целуни ме — прошепна младата жена и главата й падна назад, а погледът й се впи в него със замаяно учудване.

Киова изглеждаше толкова добре. С индианските черти на лицето, черните очи и дългата черна коса, която падаше от двете страни на шията му, докато я гледаше гладно и напрегнато, той не приличаше на човек, готов да убие. Не беше онзи със студените сини очи, които я наблюдаваха зад маската, и гласът му не бе изпълнен с омраза.

— Ах, любима, това ни вкара в тази каша, в която сме сега — изръмжа Киова, а ръката му се стегна върху дупето й и подръпна плътта.

Действието изпрати странно, напрегнато усещане през ануса й. Аманда се изчерви, когато си спомни пръстите му там, които я пронизваха и я разтваряха, докато устата му опустошаваше клитора й, смучеше го и я караше да лети. Искаше да изпита това отново.

— Ти направи това — простена тя. Толкова много я болеше, че се питаше дали ще го преживее. — Ти ми стори това. Сега го оправи.

Едно боботещо ръмжене завибрира в гърдите му.

— Скоро.

— Сега.

Дрезгав смях, почти болезнен, погали сетивата й.

— Имаме си компания, бейби. Искаш да те накарам да крещиш пред тях ли?

— Не ми пука! — И наистина беше така. Дори ако целият шибан Вашингтон гледаше в този момент, на нея не й пукаше. — Целуни ме.

Имаше нужда от вкуса му отново. Размърда ръцете си под неговите, едната се придвижи, за да улови твърдата ерекция и мъжът застина, а дъхът му изсъска в ухото й. Другата ръка започна отново да обработва дънките му.