Лора Лей - Душата на звяра

Скимтящият й стон, когато я докосна, накара сетивата му да закрещят настойчиво. Тя трябваше да бъде изчукана. Киова можеше да го подуши във въздуха около нея, да го вкуси по устните си, да го почувства как нараства като вълна от топлина около него.

И той искаше да я чука, така дяволски силно, че стисна челюсти до болка.

— Знаеш ли, за ужасно предпазлив човек, ти правиш доста колосални грешки в този случай — отвърна Саймън. — Да не би случайно да забрави коя е тя? Може би нейните предполагаеми похитители са ударили теб по главата или нещо такова.

Сините очи на Саймън го гледаха с ярко изразено неодобрение.

— Не съм забравил коя е — изръмжа в отговор. — Остави това и ми кажи какво, по дяволите, се е случило с нейните бодигардове от Тайните служби.

Саймън изсумтя.

— Нещо странно става там, приятелю — изрече той саркастично. — Глория и момичетата отидоха до дома й. Нямаше мъртви тела, а групата тъпаци в съседната къща бяха здрави и читави. Всичко, което открихме, беше малко кръв на задната алея, а на няколко места имаше петна, които сякаш са били изтрити много старателно. Някой е бил зает.

Някой си играеше игрички.

Киова въздъхна дълбоко, опитвайки се да игнорира уханието на гореща, възбудена плът точно зад него. Мамка му, не беше като да не е оставал без секс за дълго време. Не би трябвало да бъде толкова възбуден, толкова гладен за това сладко, дребно тяло, излегнато като любимата играчка на някой паша.

— Някакви идеи? — попита Киова другия мъж.

Саймън сви рамене, които изпъкнаха под тъмната тениска, която носеше, и погледна отново към Аманда.

— До мен достигна слух, че нападението е било планирано. Точно както ти каза Даш. Кръвните расисти имат планове да я използват, за да повлияят на гласуването на Закона за Породите следващата седмица. Някак си, те са намерили начин да запазят в тайна изчезването й от широката общественост, макар че нямам никаква представа как са успели да го направят. Някой наистина близо до президента Мейрън вероятно е замесен в това.

Очите на другия мъж отново се стрелнаха към леглото. Киова се обърна и веднага след това му се прииска да не го бе правил. Младата жена се извиваше под завивката, а от устните й излизаше тих, немощен стон.

— Дрогира ли я? — тонът на Саймън беше подозрителен, докато наблюдаваше момичето.

— Не съм, и те не са — той прокара пръсти през дългата си черна коса и се опита да обуздае глада си. — Проклет да съм, ако знам какво се случи. Те я удариха по главата, но ако е била дрогирана, аз поне не мога да го усетя.

А Киова имаше дяволски добър нюх за наркотици.

— Тя не е съвсем в съзнание — Стефани пристъпи по-близо до леглото и челото й се смръщи. — Ако не бях сигурна, бих казала, че е поела една доза Рохипнол.

Киова изскърца със зъби яростно.

— Нима смяташ, че трябва да натъпча някоя жена с наркотици за подсилване на сексуалното желание, за да я чукам, Стеф?

Очите й се разшириха невинно.

— С този пенис? Ха. Сигурна съм! Но обвинявам повече тях, отколкото теб.

— Знам как мирише тази гадост. — Породата направи гримаса. Знаеше много добре. — Тя не е дрогирана.

Саймън тръгна към леглото, докато Киова усети как всеки мускул в тялото му се напряга протестиращо срещу това, другият мъж да бъде някъде близо до Аманда.

Младата жена отново се раздвижи на матрака, завивката се местеше с разтворените й, а гърдите й се надигаха под нея. Той стисна челюстта си и изскърца със зъби, когато го заля нова вълна от възбуда.

Саймън се протегна към завивката.

Предупредителното ръмжене, което излезе от гърлото на Киова, бе придружено с озъбване. Знаеше какво виждат другите. Извити кучешки зъби проблеснаха от двете страни на устата му, когато се раздвижи бързо, за да избута Саймън.

— Не смей да я докосваш — ниският заплашителен звук на гласа му шокира и него самия толкова, колкото и Саймън.

— Това е проблем, Киова. — Другият мъж се намръщи, а сините му очи проблеснаха от гняв. — Ако тя умре, затъваме дълбоко в лайната.

— Тя няма да умре — отсече Койотът, уверен в думите си.

— Киова, обърни внимание на това — заговори Саймън със саркастично търпение. — Ти не си глупак. Погледни я. Нещо не е наред с нея.

— Мамка му, знам това — изстреля той в отговор, безсилието го разяждаше. — Същото шибано нещо става и с мен. Сега се разкарай.

Киова пристъпи към края на леглото. Лоша идея. Уханието на възбудата й беше като ритник в корема. Нещо не беше наред, и мамка му, ако не го убиваше и него.