Лора Лей - Да обичаш Порода

Ако бе само удоволствието, тя определено можеше да се махне. Но бе нещо много повече. Докато я чукаше със силни заслепяващи тласъци, той покоряваше и душата й. Горещината премина от неговото в нейното тяло, замествайки твърдата решимост, която тя се бореше да възроди отново в сърцето си.

Едната му ръка сграбчи косата й и вплете пръсти в нея, добавяйки нова нотка на удоволствие. Другата му ръка обгърна гърдата й и я повдигна нагоре, така че устните му да покрият зърното и езика му да го замилва в екстаз.

Той проникваше през всяка защита, която бе изградила, оставяйки я да рухне в краката й, докато накрая тя впи пръсти в косата му, притискайки го към гърдите си.

Бедрата му се движеха срещу нейните, тласкайки, галейки я отвътре, докато пръстите му се търкаха в набъбналият й клитор. Чувственото галене и плъзгане, оттегляне и нахлуване я подлудяваше. Удоволствието бе заслепяващо, трупаше се пласт върху пласт, докато всичко в нея се превърна в една пулсираща нужда, глад, който забиваше нокти в утробата и душата й.

— Почувствай го! — Той повдигна глава, поглеждайки към нея с обтегнато изражение, когато спираловидното напрежение започна да се натрупва в него. — Няма да избягаш. Чу ли ме?

Тя поклати глава, опитвайки се да диша, да мисли.

— Кажи го, Хармъни. — В гласът му имаше властна и заповедническа нотка, която разтърси сетивата й.

Той искаше капитулацията й. Тя поклати отново глава, борейки се срещу това, борейки се с нуждата да му даде всичко, което желае.

— Кажи го, проклета да си! — Едната му ръка сграбчи бедрото й, за да я задържи неподвижна, докато се тласкаше в нея, той раздалечи бедра и тласъците му станаха по-силни, а щом се завъртя леко, започна да прониква още по-дълбоко в нея.

— Не го прави. — Стиснала зъби, Хармъни се опитваше да запази ума си. — Не.

— Кажи го. Ти си моя, по дяволите. Моя. И ще ме следваш. Кажи го.

Ръката му хвана китката й, докато ноктите й се забиваха в раменете му, и я притисна към леглото. Наказанието му дойде с бавни, мъчителни тласъци на пениса му, дълбоко във вагината й. Чувствено горещо плъзгане на мощната му ерекция по отчаяните й нервни окончания.

Хващайки и двете й китки с една ръка, той отново сграбчи бедрото й, за да я задържи прикована на място под него. Със силата на тялото си, той я контролираше, сякаш с контрола се бореше за надмощие над волята й.

— Няма — простена тя, борейки се срещу страха, срещу глада и срещу нуждата да му се подчини безпрекословно.

— Ще го направиш, Хармъни.

Преди да успее да възрази, той се раздвижи, излезе от тялото й и я завъртя по корем, приковавайки я към матрака.

— Проклет да си, Ланс. — Тя се бореше, когато той повдигна бедрата й, и мушна възглавница под тях, преди отново мощно да проникне във вагината й.

— Стой мирна. — Ръката му се спусна над задника й, плясвайки я леко и предупредително. — Дай ми каквото искам, бейби, и ти също ще получиш това, което искаш.

— Не мога да го направя. — Пръстите й се вкопчиха в чаршафа на леглото. — Няма…

— Ще го направиш, Хармъни. Кажи го. Кажи, че ще ме следваш. Няма да ти позволя да продължиш да бягаш.

Притискайки чело в леглото, тя поклати глава.

— О, мисля, че ще го направиш, скъпа. — Мекият предупредителен тон трябваше да я подготви за това, което ще последва, но не стана така.

Потръпна, когато почувства, че се отдръпва назад, усети как члена му запулсира силно в нея, преди ръцете му да раздалечат меките полукълба на задника й.

— Толкова си влажна. — Пръстите му се преместиха на мястото, където вагината й се бе разтегнала, за да го поеме. — Толкова сладка и влажна навсякъде. — Той потопи пръсти във влагата изтекла от вагината й и ги плъзна назад… назад.

— О, господи! — Очите й се отвориха рязко, шокирано и дезориентирано, насочвайки се към стаята пред нея.

Пръстът му се притисна към малкия скрит отвор на задника й. Палецът му масажираше, притискаше. Не беше докосването, а по-скоро доминантния му контрол и собственото й отдаване, което докара ума й до объркване и безумие.

Тогава тя го почувства да се навежда над нея и ръката му посегна към нощното шкафче, върху което стоеше несесера му с принадлежности за бръснене. Докато се движеше, члена му се търкаше в стените на вагината й, отнемайки дъха й, карайки я да стене, докато го гледаше как взима малката туба с лубрикант, който носеше със себе си.

Хармъни започна да трепери под него.

— Спокойно, скъпа. — Ръката му погали задника й, докато той се изправяше зад нея, карайки я да тръпне от удоволствие.