Лора Лей - Да обичаш Порода

Устните й се разтвориха, докато го гледаше, шокирана от горещото му докосване.

— Пусни ме. — Тя се отскубна от хватката му.

— Нима мислиш, че ще ти позволя да продължиш да бягаш? — Погледът му прониза нейния. — Че съм неспособен да защитя теб и детето ни?

— Не това казах. — Тя поклати отчаяно глава. — Не разбираш…

— Разбирам, че Джонас, Дейн и тези шибани файлове те преследват от десет години и всичко това ще свърши тук и сега.

Той приведе глава и изръмжа срещу нея.

— Свършва тук. Точно тук, по дяволите.

— Дори с цената на живота ни? — изплака тя, борейки се да спре сълзите си. — Те ни преследват, Ланс. Дори не можем да сме сигурни кой е и какво иска. Не ме карай да поемам този риск. Моля те.

Той отпусна ръка на корема й, дланта му го обгърна, а очите му станаха почти черни.

— Ако това щеше да коства живота ти, щях да го знам — заяви той. — Щях да го почувствам и ветровете щяха да ми го изкрещят. Това е единственият начин.

— Не. — Тя се отдръпна от него.

— Да.

Той не й остави време да спори. Щом устните й се отвориха, за да го наругаят, той се приближи, ръцете му я притиснаха към гърдите му.

Тя мислеше, че възбудата би трябвало да бъде по-малка, или поне тя да й откликва по-малко. Намираха се в сърцето на една война и чувстваше, че е на път да стане по-лошо. Но устните му върху нейните бяха толкова чувствени, еротични и властни. Той не помоли за целувка, нито се поколеба. Той я изиска. Завладя я. И в крайна сметка Хармъни се отдаде на порочните еротични малки захапки по устните й и от гърлото й започнаха да се откъсват накъсани стонове.

Тази доминантност бе нейното падение. Женските породи вероятно са били програмирани да се подчиняват на мъжете, но преди Ланс тази генетична заложеност никога не се бе проявявала в нея. С Ланс не можеше да го отрече. Не можеше да отрече нуждата или глада не повече, отколкото можеше да отрече страха, който се разтваряше под страстта му.

Ръцете му се плъзнаха по нейните, галейки плътта й с чувствена ласка, прогонвайки студа и замествайки го с топлина и удоволствие.

Тя бе изгубена в него. Колкото и невъзможно да беше, въпреки гнева й към него, страстта му я погълна, карайки глада в нея да нарасне и да я изпълни.

Тя разкъса дрехите му и сега, когато можеше да почувства кожата му срещу себе си и горещото докосване на тялото му, нищо друго не бе от значение.

Ризата й падна под ръцете му, само миг преди дънките й да я последват. Стенейки и борейки се за въздух, те се докосваха, разкъсвайки дрехите си, смъквайки чорапите и обувките си, докато Ланс я положи на леглото, а огромното му твърдо тяло се надвеси на нейното, откъсвайки устни от тези на Хармъни.

— Моя! — изръмжа той, докато разтваряше широко бедрата й, а пениса му се притисна към влажните горещи гънки на вагината й. — Кажи го, по дяволите! Кажи, че си моя.

— Твоя. — Тя едва можеше да диша, но нямаше как да спре думите да се откъснат от устните й, докато гледаше към него, шокирана от напрежението в погледа му.

Чертите на тъмното му лице, сините очи горящи решително, доминантност и изгаряща мъжка мощ, сякаш светеха срещу нея.

— Никой няма да те вземе от мен — изръмжа той, едната му ръка се вплете в косата й, докато члена му проникваше в нея — силен, горещ, разтягайки я до крайност, докато тя се извиваше срещу всеки негов тласък.

Искаше й се да затвори очи, но просто не можеше да откъсне погледа си от неговия. Той я държеше в плен, втренчен в очите й, прониквайки в душата й, както ерекцията му проникваше във вагината й.

Ако можеше щеше да се затвори пред него. Невероятното удоволствие минаващо през тялото й, пречупи концентрацията й, попречвайки й да го държи настрани от това, което изпитваше вътре в себе си.

— Недей… — Тя го молеше да я освободи, но не от тялото си, а от тази вътрешна връзка, която стигаше до самата й душа.

Той се надвеси над нея, широките му рамене блестяха от капчиците пот, които ги покриваха. Тя можеше да почувства мощта, вихреща се в тялото му, силата, която бе толкова голяма част от него, сега се обвиваше около нея, правейки я по-силна.

Защитавайки я.

— Няма да те пусна. — Гласът му трепереше от яростна решителност. — Няма да те загубя. Нито теб, нито това.

Тогава той отново се раздвижи, бедрата му се отдръпнаха назад, галейки всички оголени нервни окончания, карайки сетивата й да тръпнат от удоволствие, когато тя се изви, в опит да го задържи в себе си.

— Можеш ли да избягаш от това, Хармъни? — Устните му се извиха, когато проникна отново в нея, мощен, твърд тласък, заравяйки го дълбоко в нея, докато Хармъни стенеше от горещината експлодираща в тялото й. — Кажи ми, бейби. Кажи ми, че можеш да си отидеш от това.