Лора Лей - Да обичаш Порода

Страх и гняв се стегнаха на възел в стомаха й, карайки я да потърка с длани настръхналите си ръце.

— И къде отиваме?

Погледа на Хармъни се насочи към него, когато Ланс отново разглоби пушката и прибра частите й в куфарчето.

— Първата ми идея беше по-добра. — Тя дишаше плитко и забързано. — Дейн ще ни скрие, докато детето се роди. Ще бъдем в безопасност. Бебето ще е в безопасност.

Ланс затвори куфарчето, вдигна го от масата и го постави на пода. Наблюдавайки я внимателно, той се облегна отново назад на стола, отпусна ръце около тялото си и я изгледа решително.

— Ако започнем да бягаме сега, никога няма да спрем. Нито нашето дете. — Гласът на Ланс бе твърд и категоричен.

Това бе част от Ланс, за която трябваше да признае, че я кара да се замисля. Доминантността бе като огън в сините му очи и в изсечените контури на лицето му. Част от нея откликваше на грубата мощ, струяща от него. Караше я да иска да му се подчини, да му даде всичко, което пожелае.

Но точно сега той искаше душата й.

— Не мога да ти позволя да го направиш. — Тя вирна брадичка щом видя, че погледа му става по-твърд. — Имаме прекалено много за губене и прекалено много опасности, които могат да ни последват.

— Разбира се, че ще ни последват. — Усмивката му бе скована и сдържана. — Изгубихме ги в Болдър, но съм сигурен, че скоро ще успеят да ни настигнат.

— Знаел си, че ни следват? — прошепна тя.

Тя го бе заподозряла щом Ланс мина през Болдър, вместо да заобиколи града, както беше по план, но в онзи момент не бе напълно сигурна. Собствения й радар, настръхването в основата на тила й, не се бе включил, затова нямаше как да е сигурна.

Ланс сви рамене.

— Мисля, че забелязах хеликоптер в далечината през задното огледало, но не бях сигурен. Може да е бил самолет, по дяволите, може да е било само сянка. Но определено някой ни следи.

Тя обви ръце около тялото си, дишайки дълбоко. Господи, как мразеше всички тези емоции, причиняващи хаоса вътре в нея. Но сякаш щом веднъж ги бе изпитала, те нямаха намерение да спрат да се появяват. Не стихваха и не я оставяха на спокойствие.

— Това е още една причина да се свържем с Дейн. — Тя започна да диша по-дълбоко. — Той ще знае къде да ни скрие…

— Нямам нужда бившите ти любовници да защитят моята жена или моето дете — сопна й се той. — Не ме притискай, Хармъни, защото ще загубиш.

— За това ли е всичко? — попита тя, гледайки го изумена. — Няма да приемеш помощта му, защото съм спала с него?

— Напълно способен съм да защитя моята жена и моето дете — информира я той, а гласа му ставаше все по-дълбок. И макар да остана спокоен, погледът му стана по-твърд. — Ще вземем информацията, която имаш, и ще я отнесем на Брейдън. От там ще решим как да се справим с Джонас.

Мъже! Тя изгледа намръщено Ланс.

— Ланс, не се съмнявам, че можеш да ни защитиш. Важното е да намерим място където бебето ни ще бъде в безопасност, след това можем да се борим с останалото.

— Ако бягането и криенето ще ми гарантират твоята безопасност и тази на детето ни и сам без проблем ще намеря къде да ни скрия. Мамка му, Хармъни. Разбирам, че с копелето имате история, но ще го направим по моят начин, не по неговият.

— Не се съмнявам, че ти…

— Е, прощавай, ако е прозвучало така — сопна й се той.

— Пазариш се с животите и на други хора — прошепна тя отчаяно. — Не можем да го направим, Ланс.

— Ще се спазаря и с дявола, ако това ми гарантира безопасността ти. — Сега в гласа му се долавяше нетърпение. — Ако Първият Лъв съществува, то неговото местонахождение няма да е в онези файлове. Ако Съвета е знаел къде се намира, отдавна да са го премахнали. Жадните за власт учени на Съвета нямаше да се поколебаят да използват информацията.

Той стоеше там, толкова спокоен, решен, че всичко ще се случи така, както го иска и точка. За миг Хармъни почти се предаде. Почти се съгласи.

Но тогава личицата на бебетата в онези лаборатории отново се появиха в ума й. Крещейки за внимание, за топлота. Те не бяха познали топлота, никога не бяха чувствали любов или нежност. Това беше бъдещето на тяхното дете, ако Съвета го получиха… това или смърт.

Изпъвайки рамене, тя го погледна решително.

— Тогава ще замина сама. Знам как да се свържа с Дейн…

Тя не очакваше реакцията му, макар че вероятно трябваше. Търпението му се изпари, а очите й се разшириха.

През тялото й премина страх, когато Ланс скочи към нея и стисна здраво ръцете й.

— Как ли пък не, по дяволите! — Лицето му бе изкривено в гневна гримаса, очите му блестяха яростно. — Само опитай, Хармъни, по дяволите, само опитай, и кълна се в Бог, ще те закопчая с белезници толкова бързо, че главата ще ти се завърти.