Лора Лей - Да обичаш Порода

Хармъни го гледаше през водните струи, осъзнавайки че с нея Ланс до някаква степен бе нарушил някои от собствените си правила.

Неписаните си правила. Тя го знаеше. Ланс бе мъж, който приемаше живота такъв какъвто е, и поправяше това, което бе по силите му да поправи. И го правеше без колебание.

Той не бе човек на преструвките и никога не се оправдаваше, ако се провали.

Той виждаше всички различни нюанси на свята и правеше всичко, което е по силите му, за може този свят да стане едно по-добро място.

— Заслужаваш нещо по-добро — каза тя тъжно, когато Ланс спря водата и взе две дебели меки кърпи.

— По-добро от какво? — попита започвайки да я подсушава. Бавно, с нежни движения, сякаш се боеше да я докосне.

— По-добро от убиец с грозно минало и още по-грозна същност. — Тя го наблюдаваше внимателно, когато той хвърли кърпата настрани и започна да се подсушава с другата.

Той не каза нищо. Тя дори реши, че ще игнорира думите й. Но щом привърши, той хвърли кърпата настрани и я погледна преценяващо.

— Бих умрял за теб, Хармъни — каза той простичко. — Обичам те. Никога не съм казвал това на друга жена в живота си, с изключение на жените в семейството си. Всичко, което съм, принадлежи на теб. С грозното минало и всичко останало. Никой мъж не може да желае нещо повече от това, което си ти. — Ръцете му обгърнаха лицето й и тя почувства как очите й се изпълват със сълзи. — Красива, силна. Способна. В твое лице получавам много повече от това, което заслужавам. Никога не го забравяй. — Очите му блеснаха пакостливо. — Или ще се наложи отново да те напляскам. А сега се приготвяй. Трябва да планираме следващите си действия.

Той помилва задника й, ефективно напомняйки й за пляскането, което бе получила.

За нещастие, частта с пляскането й бе харесала много повече, отколкото би трябвало.

— Къде е скрита информацията? — Час по късно Ланс разчистваше празните чинии от вечерята и отново напълни чашите им с кафе, преди да се върне на мястото си.

Хармъни се бе облегнала назад на стола си и го гледаше. Можеше да почувства промяната в него. Точно това правеше Ланс една от най-големите сили наоколо. Той решаваше проблеми и бе готов да реши и този. Веднага.

Тя въздъхна тежко и се наведе напред, хващайки чашата си за кафе с две ръце.

— Болдър, Колорадо — каза тя тихо. — Скрих ги в планините.

— Защо не в депозитна кутия в някой сейф?

Тя поклати глава.

— Заради камерите. От тях няма начин да се скриеш напълно и някой от треньорите на Съвета би могъл лесно да ме разпознае, без значение как ще се маскирам и без значение, че когато избягах от лабораториите бях много млада.

Ланс кимна.

— Бунгало ли имаш или…?

— Не е толкова просто, Ланс. — Искаше й се да беше. — Скрих я много отдавна. На място където знаех, че със сигурност ще бъде защитена. Да стигнем до нея няма да е никак лесно.

— Няма да тръгна натам, без да знам всичко — сопна се той. — Няма подслушватели в къщата и никой не ни слуша отвън. Тук сме в безопасност, Хармъни. Кажи ми къде е?

Хармъни сви устни. Сега пред нея в пълна сила се разкриваше твърдоглавия шериф. Тя се облегна отново назад на стола си, наблюдавайки го внимателно.

— В малка пещера, която всяка година е обитавана от една или друга женска пума. Макар че през последните няколко години, една и съща пума успява да задържи мястото за себе си. Самата информация е прибрана в специална кутия и заключена с код. Всеки опит да бъде разбита или отворена без кода, ще унищожи всичко, което се намира в кутията.

Едната му кафява вежда се повдигна леко и тя бе стоплена от одобрението, което разпозна в погледа му.

— Умно — промърмори той.

— И аз така мисля.

— Ще трябва да дадеш информацията на Отдела по делата на Породите…

Тя поклати глава.

— Има шпионин в Убежището. Лео ще бъде заловен или убит преди от Отдела да разберат къде се намира. Това решение не е приложимо.

Той се облегна назад на стола си и прокара ръка през косата си, загледан за дълъг миг в тавана.

— Ами Брейдън? Той знае, че има шпионин. Той и Мегън могат да се заемат с това.

— Това може да повлияе на работата им с Породите, които вече са под крилото им. — Тя поклати глава. — Не знам, Ланс.

— Това е единствената ни възможност — каза той грубо. — Ако не друго, той ще познава някой, с който да се свържи, извън Убежището. Породите са сплотени, но като при всички останали, някои от Породите работят срещу останалите. Това е единствената ни възможност, защото след това, повече няма да бъдеш в играта.