Лора Лей - Да обичаш Порода

Вандерел Индъстрис сега бе един от най-големите конгломерати в света и дори те, копелетата, поддържаха Породите. Въпреки че не би трябвало да очаква друго. Очевидно генетиката на Вандерел носеше следа от лудост.

Алонзо щеше да им прости не повече, отколкото би простил на дядо си.

Х.Р оголи зъби яростно. Първият Лъв. Първият създаден някога, първият избягал. И с бягството си той бе получил богатството, което дядото на Х.Р. тайно бе откраднал под носа на съпругата си, а след това бе изчезнал безследно.

Копеле. Семейството на Х.Р. бе пострадало. Те се бяха борили и мизерствали след смъртта му, докато майка му не се бе омъжила в могъщата фамилия Алонзо.

Дядо му ги бе предал заради едно животно.

Хенри се закле отново, както бе правил в продължение на десетилетия, че всяка Порода ще си плати. Че той лично ще се погрижи да изчезнат от лицето на земята. Те бяха отвратителни. Създания. Нямаха право да живеят и той щеше да се погрижи да се върнат в ада, от който бяха изпълзели. Щяха да се присъединят към стария Хенри Вандерел Демарси в огньовете на вечния съд. И той щеше да бъде този, който ще ги прати там.

Порочно еротично чувство се обви около Ланс, когато той се облегна на стената от вътрешната страна на дома си и погледна надолу в екстаз.

Хармъни не бе жена, на която можеш да откажеш нещо, щом тя си науми, че трябва да го получи. Бе успяла да откопчае джинсите му още преди да стигнат до къщата, а ноктите й драскаха леко пениса му, карайки го да се бори да си поеме дъх.

Той едва успя да я отнесе до къщата и в мига, в който вратата се затвори зад тях, тя се бе свлякла на колене пред него. В момента тя бе на колене, а неговите заплашваха да се подгънат всеки момент.

Не можеше да откъсне погледа си от нея. Гледката на лицето й, затворените й очи и изражението й, толкова чувствено и зачервено, докато поемаше пениса му в устата си.

Гладък и горещ, езика й облиза набъбналата глава на пениса му, преди да го поеме навътре, чак до гърлото си, подлудявайки го с вибриращото си мъркане срещу плътта му.

Вплитайки ръце в косата й, той отметна глава, назад към стената борейки се да възвърне контрола си. По дяволите, имаше нужда от цялата си сила, за да остане на крака. Малката развратница щеше да го изсмуче целият, докато той се гърчеше от удоволствие.

— Определено ще те напляскам — каза той, в мига, в който успя да си поеме дъх. — Господи, бейби… да. Устата ти е дяволски добра.

Беше много повече от добра. Беше второто най-прекрасно място на този свят. Първото бе влажно и горещо и го очакваше между прелестните й бедра.

Още едно шумно мъркане се откъсна от гърлото й. Той можеше да се закълне, че го усети направо в тестисите си. Мачкайки косата й, той стисна зъби и опита да се пребори със замайващото удоволствие, което заплашваше да го погълне. По дяволите, не искаше да свършва. Все още не. Не и след като чувството беше толкова дяволски добро. Не и сега, когато страстта и възбудата преобразили лицето на Хармъни го държаха в плен на магията си.

— Мамка му! — Той стисна зъби, когато очите й се отвориха бавно, а набъбналата главичка на пениса му се изплъзна измежду устните й за да може езика й да го оближе.

Ближеше го сякаш това бе любимото й лакомство, галейки с горещия си малък език изпъкналата главичка преди отново да я поеме в устата си.

— Вещица — простена той. — Ще бъдеш напляскана, заради тази твоя гореща малка уста.

Той можеше да види голият й задник, леко зачервен от ръката му, а гънките на женствеността й — покрити със сладка влага.

Тя простена възбудено.

— Харесва ли ти? — попита той, борейки се да си поеме дъх, щом едната й ръка обви останалата част от пениса му, която не можеше да бъде достигната от устните й. С другата си ръка тя обхвана топките му и започна леко да ги драска с нокти, карайки го да изпитва толкова силно удоволствие, че той помисли, че ще свърши всеки момент.

Тя отне разсъдъка му. Обви се толкова здраво около душата му, че с всяко докосване, всеки поглед към нея, той се чувстваше като в рая. Това бе много повече от удоволствие.

Пот покри челото му, гърдите му, карайки ризата да залепне за тялото му като втора кожа. Накъсан вик се откъсна от устните му, когато тя го стисна за последно преди да го освободи. Езика й направо го убиваше.

— Няма да мога да издържа повече, бейби. — Той премигна от потта влизаща в очите му, а ръцете му стегнаха хватката си в косата й, докато се опитваше да я издърпа към себе си.