Лора Лей - Да обичаш Порода

— Имам нужда от теб… — Тя едва можеше да говори, докато се опитваше да раздвижи бедрата си, за да се наслади на дължината му, заровена дълбоко в тялото й.

Господи, члена му бе толкова голям, че разтягаше силно мускулите на влагалището й.

— Имаш ме, скъпа. — Той захапа брадичката й, преди устните му отново да се преместят до ухото й. — Всяка част от мен.

Тогава той започна да се движи с тласъци, които не бяха нито бавни, нито нежни. Нуждата пулсираше между тях, превръщайки се в отчаяна възбуда.

Хармъни никога не бе чувствала това напрежение, което изпитваше сега с Ланс и което все повече и повече стягаше гърдите й… Повече удоволствие, повече емоции се вихреха в гърдите й и засядаха в гърлото й. Преди този мъж не бе осъзнавала, че има нужда от друго, освен от отмъщението си.

Това, което изпитваше в този миг, бе нещо, без което не би могла да живее. Връзката с друго човешко същество. Топлината, която обгръщаше душата й, след всяко негово докосване.

— Ето, бейби…

Тя простена, когато тласъците му се засилиха, забивайки пръсти в материята, с която бе застлан стола. Едната му ръка сграбчи бедрото й, задържайки я на място, докато члена му се забиваше в нея със силни тласъци.

Разтърсващи, мъчителни усещания се стрелнаха от вагината й, разпространявайки се по цялото й тяло, умоляващо я за освобождаване. Беше толкова близо. Хармъни можеше да почувства как изгаря утробата й, но Ланс я възпираше, забавяйки тласъците си, преди отново да ги забърза и пак да ги забави, отново и отново.

Тя започна да ръмжи. Тихи малки звуци на животинско удоволствие, които се изтръгваха от гърлото й, щом изви гръб и започна да се бори да го задържи в себе си, стягайки вътрешните си мускули всеки път щом той се отдръпнеше назад.

— Лошо момиче. — Лекото плясване по задника й само допринесе за нарастващата й възбуда.

Болка ли бе или удоволствие?

Тя се притисна отново назад към него.

— Хареса ли ти, бейби? — Ръката му се спусна отново, но този път на другата буза на задника й. — Колко красиво се изчерви хубавото ти задниче.

Следващото плясване бе малко по-силно от предишните, удоволствието бе по-остро, а зад клепачите на затворените си очи видя звезди. Тя се стегна отново около него, стенейки от невероятното удоволствие струящо през тялото й.

— Казах ти, че ще те напляскам, бейби.

Още едно плясване и още един силен тласък. Оттегляне, плясване, тласък. Сетивата й стенеха, нестихващи писъци на нужда, докато усещаше как огъня пламва в утробата й. Тя беше близо. Господи, толкова близо.

В следващия миг той сграбчи бедрата й с две ръце и започна да се тласка силно в нея. Твърдата дължина на члена му разтягаше вътрешните й мускули, галейки ги, възпламенявайки всяко нервно окончание, до което се докоснеха, изтръгвайки стонове от гърлото й.

Оргазмът не просто изригна в нея. Беше експлозия, всяка нейна клетка, всеки мускул в тялото й се сви, стегна се, възпламенявайки я с шокиращ резултат. Викът на Ланс отекна някак далечно в ушите й. Усещането на тялото му, покриващо я, държейки я близо, защитавайки я, докато тръпките разтърсваха тялото й, само усилваше невероятното удоволствие.

— Скъпа моя — прошепна той в ухото й, докато тя се бореше да го задържи в тялото си, а вагината й се напрегна, докато пениса му изстреля семето си в нея за последен път.

Хармъни бе останала без сили и воля, когато Ланс се размърда, излезе от тялото й и обу панталоните си, преди да я вдигне на ръце. Главата й се отпусна на рамото му и тя затвори очи, борейки се да вземе под контрол емоциите си.

Той се насочи към банята, където съблече и двамата, и постави Хармъни под струите топла вода.

Тя го наблюдаваше, докато я къпеше. Ръцете му бяха нежни, изражението смесица от задоволена похот и нежно веселие, докато я гледаше как му се мръщи.

Ланс не говореше, а тя нямаше енергията да говори за всичко, което чувстваше и което растеше в душата й. Затова тя стоеше и го гледаше, удивена от мъжа, който, коленичил пред нея, довърши измиването, преди да я обърне и да се заеме с измиването на задната част на тялото й.

— Готово, вече си чиста — прошепна той, обръщайки се, за да измие бързо тялото и косата си. Със собственото си тяло той се отнасяше много по-грубо, отколкото с нейното.

Водата от душа изми първо пяната по красивото му лице, после по тила, раменете и мощните му гърди.

Къпейки тялото си надолу, той изми наполовина еректиралият си член и тежките торбички под него. Беше бърз, ефективен и не губеше никакво време. Упражняваше същата сила, докато миеше тялото си, каквато упражняваше и във всяко нещо, което правеше. С изключение на случаите, в които докосваше нея.