Сара Шепард - Потрес

Майката на Ариа се отпусна назад в креслото.

— Скъпа, баща ти те постави в ужасно положение. Никога не би трябвало да се изправяш пред избора да кажеш или да не кажеш. Дори ако ми беше казала по-рано, това нямаше да промени нищо. Вината не е твоя. — Тя сложи длан върху бедрото на Ариа.

— Знам, но ти толкова много ми се ядоса, че не съм ти казала — промърмори Ариа. Ила я беше изгонила от къщата и тя трябваше да живее с Шон Ейкърд, тогавашния й приятел.

Ила притисна една плетена възглавничка към гърдите си.

— Не трябваше да постъпвам така. Просто бях толкова ядосана, че трябваше да си го изкарам на някого. — Тя вдигна глава. — Аз също съжалявам, скъпа. Не трябва да мислиш за това. Случват се такива неща. А и сега всички сме по-щастливи и по-здрави, нали?

Ариа кимна, усещайки възела в стомаха си.

— Но ако трябваше да преминем отново през това, щеше ли да предпочетеш да ти го кажа по-рано?

Ила се замисли за миг, като потупваше с връхчетата на пръстите си по долната устна.

— Може би не — рече тя. — Мисля, че ми се искаше да остана в неведение поне още известно време. Трябваше да събера достатъчно сили, за да проумея какво искам и да осъзная, че съм способна да живея и сама. Отиването в Исландия, преместването в нова страна много ми помогна, но ние отидохме там заради баща ти. Така че, Ариа, ако бях научила по-рано, може би никога нямаше да придобия този опит. Погледнато отстрани, всъщност съм доволна, че разбрах точно в онзи момент.

Ариа кимна, премисляйки думите й.

— Значи според теб, ако знаеш тайна за някой човек, но освен това си наясно, че той не е готов да я чуе, тогава по-добре да я запазиш още известно време?

— Според мен, зависи. — Ила сбърчи вежди и я погледна подозрително. — Защо? Да не би да знаеш нечия тайна?

— Не — отвърна бързо Ариа. — Говорех хипотетично.

Телефонът на майка й иззвъня, спасявайки я от по-нататъшни обяснения. Но когато надникна през прозореца и видя кадилака на Ноъл, паркиран до тротоара, стомахът й се сви. Съветът на Ила й се струваше правилен, но това означаваше, че трябва да скъса с Ноъл.

Тя преглътна тежко, махна за довиждане на Ила, закопча дънковото си яке и излезе навън. Сърцето й се сви, когато видя усмихнатото лице на Ноъл през стъклото на прозореца.

— Изглеждаш великолепно, както винаги — произнесе той, когато Ариа отвори вратата.

— Благодаря — избъбри тя, макар да бе облякла най-грозните си дънки и голям, размъкнат пуловер, който бе резултат от първия й опит в плетенето. Искаше да изглежда колкото се може по-грозна, за да омекоти удара.

— Къде искаш да отидем? — Ноъл превключи на скорост и бавно се отдалечи от тротоара. — До „Уилямс-Сонома“ за готварски продукти? Чух, че следващата седмица ще правим пандишпанен кейк.

Ариа не отвърна нищо и зарея поглед към преминаващите улични лампи, докато зрението й не се замъгли. Страхуваше се, че ако каже нещо, ще избухне в плач.

— Добре, значи не си в настроение за „Уилямс-Сонома“ — рече бавно Ноъл, завъртайки волана. — Какво ще кажеш за онова готино кафене, което открихме в Ярмът? Или пък… хей, можем да се върнем и да отскочим до оная гледачка при гарата. Където започна всичко. — Той смушка игриво Ариа; ставаше дума за сеанса при гледачката миналата година, когато двамата се бяха открили.

Ариа си поигра с ципа на якето, молейки се Ноъл да замълчи.

— Добре, последен опит — рече весело Ноъл. — Какво ще кажеш да отидем в Холис и да се напием здраво? Да поиграем дартс, да се държим като идиоти…

— Ноъл, не мога — изтърси Ариа.

Ноъл спря колата на светофара до един голям мол.

— Какво не можеш? Да пиеш? — Той се ухили. — Стига де. Много пъти те виждах пияна в Исландия.

Тя потръпна. Споменаването на Исландия завъртя ножа в раната — това бе поредната тайна, която пазеше.

— Не, не мога да правя… това . — Гласът й секна. — С мен и теб. Не се получава.

Усмивката на Ноъл замръзна на лицето му.

— Чакай малко. Какво?

— Сериозно говоря. — Тя впери поглед в светещите червени цифри на часовника на таблото. — Искам да скъсаме.

Светофарът светна зелено и Ноъл безмълвно премина в следващото платно и зави към мола. Това бе една от онези чудовищни търговски сгради, в които имаше книжарница „Барнс & Нобъл“, „Таргет“, магазин за вино с размерите на склад и една камара салони и бижутерски бутици.

Ноъл отби в паркинга, угаси двигателя и я погледна.

— Защо ?

Ариа продължаваше да гледа надолу.

— Не е заради Клаудия, нали? Защото се кълна, че не мога да търпя това момиче!