Сара Шепард - Потрес

— Сигурна ли си, че всичко е наред? Изглеждаш ми много притеснена.

— Разбира се, че е наред! — отвърна Емили, давайки си сметка, че гласът й е писклив и странен.

— Не ме разбирай погрешно — каза Айзък, — но този тип Дерик да не ти е направил нещо? Стори ми се, че бързаш да се махнеш от него.

Емили го погледна.

— О, боже, не! — Тази мисъл й се стори толкова забавна, че тя избухна в смях. Защо не беше толкова просто!

Опашката се придвижи напред и Емили и Айзък се приближиха до касата.

— Просто ме е грижа за теб. Не искам да те наранят.

Емили не отмести поглед от хромираните кутии със сладолед на витрината, а сърцето й се разтопи от милите му думи. Тя искаше да го е грижа за нея.

— Той е просто стар приятел, пред когото споделих историята с Али — сигурно това си доловил — рече колебливо тя. — Няма нищо страшно, кълна се.

— Сигурна ли си? — Айзък я хвана за ръката.

— Абсолютно. — Тя погледна към сплетените им пръсти. Те изглеждаха чудесно. Дали ръчичките на бебето щяха да представляват комбинация от техните? Дали Вайълет щеше да има усмивката на Айзък и луничките на Емили? Буца заседна на гърлото й.

— Добре, в такъв случай има нещо, за което бих искал да те попитам — рече Айзък със сериозен тон.

Емили преглътна тежко, внезапно обезпокоена, че той може да прочете мислите й.

— Да?

Айзък я погледна в очите.

— Искаш ли да дойдеш с мен на благотворителния бал на Том Мерин утре? Звучи забавно и този път компанията на баща ми не е включена.

— О! — възкликна Емили, неспособна да прикрие изненадата си. Тя възнамеряваше да отиде на бала сама, особено след като отиваше само за да помогне на момичетата да откраднат телефона на Гейл. Отиването с Айзък можеше да е опасно. Ами ако Гейл кажеше нещо? Ами ако погледнеше Айзък и по някакъв начин разбереше, че той е бащата?

Но младежът я гледаше нервно, сякаш се страхуваше да не му откаже. И преди да успее да се спре, тя изтърси:

— Да!

— Страхотно! — На лицето на Айзък се изписа облекчение. — Значи имаме среща.

Емили се усмихна насила. Никога не беше изпитвала толкова различни усещания наведнъж. Уплашена, със сигурност. Но и доволна — определено искаше отново да види Айзък. Но освен това се ненавиждаше заради тайните, които криеше от него. Тя играеше доста опасна игра.

Дойте редът им да поръчват и двамата застанаха до щанда. Навън изрева двигател на мотор и Емили погледна през прозореца. От другата страна на улицата, озарена от неоновата реклама на магазин за алкохол, стоеше фигура с тъмна качулка и гледаше в нея. В първия момент Емили реши, че това е Дерик, но човекът беше по-дребен, по-слаб. Тя се отдръпна от Айзък, изтича между масите, за да погледне отблизо, но когато стигна до прозореца, фигурата беше изчезнала.

Ариа стоеше до прозореца на къщата в Роузууд и гледаше към тъмната улица. Нечия ръка се отпусна на рамото й и тя долови парфюма на Ила. Майка й носеше опръскана с боя артистична риза и бе забола косата си с чифт китайски пръчици. Наскоро бе получила вдъхновение за поредица от картини и разкъсвана между новия си приятел, работата си в галерията в Холис и рисуването в студиото, тя почти нямаше време за Ариа.

— Какво ще правите с Ноъл довечера? — попита тя, сядайки в стол-люлка, който двамата с Байрън бяха купили от битпазара преди милион години. — Нали него чакаш?

В гърлото на Ариа заседна буца. Честно казано, тя се надяваше Ноъл да не се появи на срещата. Така нямаше да й се налага да къса с него.

Съобщението на А. я беше измъчвало цял ден и тя се колебаеше между това да каже нещо или да си замълчи. Ако искаше да запази тайната, трябваше да сложи край на връзката им. От друга страна, ако издадеше господин Кан, Ноъл щеше да я намрази и сигурно така или иначе щеше да скъса с нея. И как А. бе успял да научи за това, по дяволите? Как успяваше да научи всичко?

Ариа беше сигурна, че ако не действа бързо, А. щеше да разнесе навред тайната на господин Кан. Не стига, че продължаваше да смята, че е разрушила семейството си, а сега можеше да съсипе и това на Ноъл. Само че можеше ли наистина да зареже Ноъл след всичко, през което бяха преминали? Обичаше го толкова много.

Ариа погледна майка си и си пое дълбоко дъх.

— Все още ли ме обвиняваш за случилото се между теб и Байрън?

Ила примигна учестено.

— Какво имаш предвид под все още ?

— Запазих го в тайна. Ако ти бях казала, може би щяхте да намерите…