Сара Шепард - Потрес

В главата й прозвучаха думите на Рифър. Наистина ли имаш нужда някакъв си глупав клуб да ти казва, че си готина? Но той сигурно бе казал всички тези презрителни думи за „Айви“ просто защото знаеше, че никога няма да го приемат в нещо толкова престижно. Нещастник .

— Чиниите и приборите са ей тук. — Харпър посочи масата.

Спенсър се повъртя около храната, изумена, че всяко ястие съдържаше нелегалната субстанция. Не искаше да опитва никое от тях. Промърмори нещо, че не е гладна и последва Харпър в приемната.

Стаята беше претъпкана с добре облечени момчета с вратовръзки и панталони цвят каки и момичета с изискани рокли. Музикалният фон бе класическа музика, а наоколо обикаляха келнерки, които предлагаха високи чаши с коктейл „Мимоза“. Спенсър долови откъслечни разговори за композитор, който й беше непознат, дебати върху противопоставянето на природата и родителските грижи, чуждестранната политика в Афганистан и почивката в Сен Бартелми. Ето затова искаше да е част от „Айви“… всички разговаряха с начетени, умни, зрели гласове на изискани теми. Майната му на Рифър и убежденията му.

Харпър отиде при Куин и Джеси. Момичетата погледнаха изненадано Спенсър, но после й се усмихнаха и я поздравиха сърдечно. После насядаха по кожените дивани и продължиха разговора си за някакво момиче на име Патриша; очевидно тя беше забременяла от приятеля си по време на ваканцията.

— Смята ли да задържи бебето? — попита Харпър, хапвайки от салатата с макарони.

Джеси сви рамене.

— Не знам. Страх я е да каже на родителите си. Знае, че направо ще откачат.

Куин поклати глава съчувствено.

— И моите биха откачили.

Спенсър се почувства смутена от темата, която й беше толкова близка. Поглеждайки обективно към ситуацията с Емили, тя не можеше да повярва, че приятелката й бе успяла да скрие бременността си от почти всички, които познаваше. А най-невероятното бе как Емили измъкна бебето от болницата и го остави на прага на някакви хора.

Лошото бе, че А. — Гейл — бе разбрала точно какво се беше случило.

Щеше ли Гейл да се раздрънка? Не точно за това, а за всичко останало , което бяха сътворили?

Спенсър погледна към празната си чиния; искаше й се да има нещо, с което да ангажира ръцете си.

— Спенсър, много са вкусни — каза Харпър, сочейки към парчето сладкиш, което си беше отрязала от кутията на Спенсър. — Опитай. — Тя поднесе една хапка към устата на Спенсър, но момичето се отдръпна.

— Не, благодаря.

— Защо? Невероятни са!

Куин присви очи.

— Освен ако и ти не се въздържаш от консумацията на захар?

Всички я гледаха въпросително и Спенсър се изпълни с неувереност. Зачуди се дали е задължително да се яде храната, като един вид изпитание за приемането в „Айви“. Може би нямаше избор.

— Благодаря — отвърна тя и лапна хапката. Харпър беше права — сладкишът беше превъзходен и Спенсър дори не усети вкуса на марихуаната. Стомахът й изкурка в отговор; не беше хапвала нищо от предишната вечер. Едно малко парче сладкиш няма да навреди, нали?

— Добре, убедихте ме — каза Спенсър, стана и отиде да си отреже парче.

Когато се върна, изяла почти цялото парче, момичетата разговаряха за това как искат да заснемат филм, с който да участват в студентския филмов конкурс на Принстън.

— Искам да заснема един за пумпали в стил Чарлс и Рей Еймс — каза Куин.

— Аз си мислех за филм за Бетани. Помните ли, разказвах ви за нея? Онова ужасно дебело момиче, което седи пред мен в часовете по Въведение в психоанализата. — Джеси завъртя очи. — Бих могла да го нарека Момичето, което яде понички .

Спенсър отхапа от сладкиша и си пожела да е достатъчно смела, за да каже на Джеси, че самата тя не е съвсем грациозна. Незнайно защо думата грациозна й се стори ужасно смешна. Грамадните лунички по бузите на Деси също бяха смешни. Джеси я изгледа странно.

— Какво?

— Ами, не знам — отвърна Спенсър, отхапвайки отново от сладкиша. В скута й паднаха няколко късчета, които й заприличаха на миши бробонки. Тя отново избухна в смях.

Харпър се изправи и погледна Спенсър така, сякаш казваше: „Ти си непоправимо странна.“

— Отивам да си взема още едно парче сладкиш. Вие искате ли, момичета?

— Донеси и на мен — отвърна Куин. Джеси също кимна.

Сладкишите . Ето защо всичко й се струваше смешно. Досега Спенсър бе пушила трева само два пъти, на купони в дома на Ноъл Кан, но веднага разпозна усещането. Пулсът й се забави. Страховете й като че ли се изпариха. Тя се облегна назад и се ухили на красивите хора около нея, възхищавайки се на ярките цветове на дрехите им и копринените вратовръзки. Клепачите й натежаха и тя отпусна натежали ръце на дивана.