Сара Шепард - Потрес

Бузите на Емили пламнаха; изпълни я смесица от удоволствие и вина. Не можеше да си спомни кога за последен път някой я беше защитил така.

Госпожа Колбърт изсумтя презрително.

— Според мен едва ли е добър човек, Айзък.

— Какво те кара да мислиш така? — попита той.

Госпожа Колбърт не отговори. Вместо това погледна остро Емили. Сякаш знаеше какво е сторила. Емили си пое дълбоко дъх. Дали А. се е свързал с нея?

Най-накрая госпожа Колбърт отмести поглед и се обърна към Айзък.

— Баща ти те търси. Един от сервитьорите за тази вечер отпадна и той се нуждае от теб да го заместиш.

— Сега ли? — попита Айзък. Той посочи чинията си. — Още не съм приключил с вечерята.

— Кажи им да я опаковат за вкъщи. — Госпожа Колбърт се завъртя на токовете си и закрачи устремно към бара, очевидно очаквайки от Айзък да я последва.

Той погледна към Емили с големите си, тъжни очи.

— Съжалявам. Може ли да повторим по-късно през седмицата?

— Ами, разбира се — отвърна замаяно Емили, без да сваля поглед от госпожа Колбърт, която набираше някакъв текст на телефона си.

Двамата махнаха на сервитьорката, която им донесе сметката и кутия за пакетиране на храната. После Айзък пъхна няколко банкноти в тефтерчето със сметката и го подаде на сервитьорката.

— Искаше да ми кажеш нещо, преди да ни прекъснат. — Той леко докосна ръката на Емили. — Важно ли е?

Устата й пресъхна.

— Няма значение — отвърна тихо тя.

— Сигурна ли си? — Айзък изглеждаше притеснен.

Емили кимна.

— Абсолютно.

Той я прегърна. Когато я притисна силно към себе си, емоциите отново я връхлетяха. Беше забравила меката му коса, лекото подраскване на наболата му брада върху шията й, ароматът му на прясно изцедени портокали. В нея се събудиха отдавна потискани чувства.

Той се отдръпна твърде бързо.

— Нека ти се реванширам. В събота почивам — бихме могли да отидем в сладоледения магазин в Холис. — Меките му сини очи я гледаха очаквателно.

След миг Емили кимна и Айзък се запъти към майка си, която го чакаше до бара. Госпожа Колбърт хвърли един последен злобен поглед към Емили, след което излезе от ресторанта.

Емили отново се отпусна на мястото си, изпълнена с облекчение. Внезапно я изпълни задоволство, че госпожа Колбърт ги беше прекъснала — и че не беше издала на Айзък тайната си. Ако госпожа Колбърт разбереше за това, тя веднага щеше да се обади на родителите й и сигурно щеше да разкаже на всички в църквата, че Емили е курва.

„И Айзък сигурно няма да поиска да яде сладолед с теб, ако разбере какво си натворила“, прошепна едно тъничко, егоистично гласче в ухото й. Но Емили не можеше да промени миналото. Стореното — сторено, а онова, което Айзък не знаеше, не можеше да го нарани.

Нали?

Късно следобед в петък Спенсър слезе от таксито пред входа на университета Принстън, дръпна до горе ципа на коженото си яке и се огледа.

Навсякъде се виждаха забързани студенти, облечени с къси палта и карирани шалове. Преподаватели с очила с телени рамки и сака с кожени кръпки на лактите вървяха по двойки и сигурно обсъждаха Нобеловите награди. Камбаната на часовниковата кула отбеляза шест часа и звънът й отекна в калдъръма.

Спенсър потръпна. Беше идвала в Принстън много пъти за участие в състезания по дебати, летни лагери и колежански обиколки, но днес кампусът изглеждаше много, много по-различен. Следващата година щеше да бъде студентка тук. Какво щастие, че щеше да се махне от Роузууд и да започне всичко отначало. Дори този уикенд й изглеждаше като ново начало. Веднага, щом влакът потегли от гарата в Роузууд, сякаш тежък товар се стовари от раменете й. А. го нямаше. Спенсър беше на сигурно място… поне за известно време.

Тя погледна към упътванията, които Харпър й беше изпратила. Клуб „Айви“ се намираше на Проспект авеню, които всички в Принстън наричаха просто Улицата. След като зави наляво и тръгна по трилентовия булевард, телефонът й пропя. „Проучи ли знаеш кого?“, беше написала Хана.

Това беше кодът за Гейл. „Нищо, което да води до някъде“, написа в отговор Спенсър. Тя беше преровила Интернет в търсене на някакви подробности за Гейл, които биха могли да подскажат, че тя е А. Първото нещо, което искаше да провери, бе дали Гейл е била в Ямайка по същото време като тях — може би беше видяла какво са направили и, по-късно, след като Емили я беше преметнала, тя бе сглобила пъзела и го бе използвала срещу тях.