Сара Шепард - Потрес

Докато излизаха с Байрън, Мередит изглеждаше толкова уверена, настояваше, че не съсипва ничий дом, защото двамата с него са влюбени. Ариа въобще не очакваше от нея да се интересува от мнението на останалите.

— Значи не си казала на никого? През цялото време? — попита невярващо тя.

Лола се размърда. Мередит грабна розовия биберон от масата и го пъхна в устата на бебето.

— Страхувах се тайната да не излезе наяве. Бях ужасена, че майка ти ще ни хване.

— Но тя така или иначе щеше да разбере — отбеляза Ариа.

— Знам, но не исках аз да бъда човекът, от когото да го научи. — Мередит притисна пръсти към слепоочията си. — Кълна се, че никога не съм искала да унищожа живота на никого. Може и да не изглежда така, но ми беше доста трудно да приема онова, което правехме.

Ариа затвори очи. Искаше й се да повярва на Мередит, но не беше сигурна дали ще може.

— Знаеш ли, видях те, когато се натъкна на двама ни в колата — рече тихо Мередит. — Видях изражението на лицето ти, колко ужасена беше.

Ариа се извърна. Споменът я връхлетя отново.

— Чувствах се ужасно. Исках да ти обясня, но знаех, че няма да пожелаеш да говориш с мен.

— Права си — призна Ариа. — Нямаше.

— След това започна да се появяваш навсякъде — продължи Мередит. — Дойде в студиото — веднага те познах. След това се появи в часа ми по рисуване. Омаза ме с боя, помниш ли?

— Аха — промърмори Ариа, без да вдига поглед от пода. Тя беше нарисувала едно голямо червено „П“ като „прелюбодейка“ на роклята на Мередит. Сега това й се струваше толкова незряло.

Известно време и двете мълчаха. Мередит завърза повторно косата си на опашка. Ариа гледаше изгризаните си нокти. Лола шумно изхълца в съня си и биберонът падна от устата й.

Ариа се изкиска. Мередит също се засмя, след което шумно въздъхна.

— Никак не е забавно да се пазят тайни — рече тя. — Но понякога трябва да го правим, за да се защитим. И да защитим хората около нас.

За пръв път Ариа беше съгласна с Мередит. Точно това правеше и тя, като не казваше на Ноъл за наклонностите на баща му. Чувайки мислите си, изречени на глас, се почувства по-добре.

Мередит отвори хладилника и извади шишето на Лола.

— Но трябва да ти кажа, че се почувствах като боклук, когато приятелката ти ми се обади и ме направи на нищо.

Ариа се намръщи.

— Коя приятелка?

— Нали се сещаш, онази, с която беше, когато ни видя. Алисън.

Кръвта на Ариа се вледени.

— Чакай малко. Тя ти се е обаждала ?

Мередит вирна глава.

— Обади ми се малко след като ни хванахте в колата — по някое време през юли. Зададе ми хиляди въпроси за мен и баща ти — дали сме влюбени, кога сме започнали да се срещаме, правили ли сме го вече. Накара ме да се чувствам ужасно. — Тя се взря в лицето на Ариа. — Не си ли я карала да го прави?

— Не… — Али непрекъснато бе измъчвала Ариа с подмятания за Мередит, но никога не й беше казвала, че й се е обаждала тайно.

Какво се беше надявала да постигне? И защо бе изчакала чак до юни, за да й се обади? Ариа и Али се бяха натъкнали на Байрън и Мередит през април.

Внезапно през ума й мина ужасяваща мисъл.

— Кога през юни ти се е обаждала Алисън?

Мередит забарабани с пръсти по масата.

— Сутринта на петнайсети. Помня го, защото тогава е рожденият ден на брат ми. Помислих, че се обажда той, но се оказа тя.

Стаята се завъртя пред очите на Ариа. Петнайсети юни . Това бе денят на гостуването им с преспиване в края на седми клас с Тяхната Али. Според събитията, сглобени от писма, свидетелски показания, публична документация и полицейското разследване, тайната близначка е била прибрана от Убежището предишния ден. Събирането на всички членове на нещастното семейство се бе осъществило. Двете близначки, които се мразеха, отново бяха заедно.

В деня на преспиването Ариа, Спенсър, Хана и Емили бяха отишли в стаята на Али и я бяха открили да седи там и с широка усмивка на лицето да чете нещо, което приличаше на дневника й. До днес Ариа не се беше замисляла дали това в стаята е била Тяхната Али… или нейната близначка.

— Ариа? Добре ли си?

Ариа подскочи. Мередит я гледаше с ококорени сини очи. Тя кимна леко, чувстваше се замаяна. Али се беше обаждала на Мередит преди толкова години, добре — но това едва ли е било, за да я накара да се чувства зле. Сигурно е ровела за разни мръсотии. И това не е била Нейната Али.

Била е Истинската Али.

Четвъртък вечер Емили отиде в „Белисима“, италианско бистро в мола „Девън крест“, който се намираше в другия край на града, където щеше да се срещне с Айзък на вечеря. Подът в ресторанта бе облицован с бронзов на цвят теракот, а стените бяха боядисани да изглеждат така, сякаш са част от стара, порутена ферма. Зад бара се виждаше лъскава месингова машина за еспресо, по рафтовете бяха подредени бутилки вино, а във въздуха се носеше миризма на зехтин и моцарела. За последен път Емили бе идвала тук преди две Коледи, когато се беше съгласила да играе ролята на Дядо Коледа. Беше пристигнала в ресторанта заедно с Каси, едно от елфчетата на дядо Коледа, и двете се бяха сближили покрай приятелството си с Али.