Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Боби Том последва майка си до дома й, разтърсен до дъното на душата си от случилото се току-що. Осъзна колко е свикнал да мисли за Сузи само като за своя майка, а не като за човешко същество, което има свой собствен живот, и се почувства засрамен. Защо не беше послушал Грейси? Утре ще поговори с майка си, както трябваше да стори още преди седмици.

Наблюдаваше я от тротоара, докато влезе в къщата, после се насочи обратно към малкото бяло бунгало, в което бе отраснал. Грейси бе оставила вратата незаключена и той я откри на горния етаж в неговата някогашна стая. Седеше на ръба на леглото и се взираше в пространството. Кашонът със старите купи беше в краката й. От гледката на Грейси в тази стая, заобиколена от толкова много вещи от детството му, по гърба му полазиха тръпки.

Бюрото в ъгъла не приличаше много на онова, което си спомняше, но върху поставката на зелената лампа все още се виждаха останките от стикера, който бе залепил толкова отдавна. Върху закачалката висеше колекцията му от бейзболни шапки, а на стената се виждаше старият му плакат на Ивел Книвел 15 15 Американски спортист (1938–2007), прочул се с рисковани скокове с мотоциклет. — Б.пр. .

Защо ли майка му го бе запазила? Баща му бе поставил лавици под прозореца, където да подрежда купите си. Надуваемото кресло беше копие на оригиналното, но златистата покривка на леглото не приличаше на одеялото с шотландско каре, с което бе израснал.

Грейси вдигна глава.

— Майка ти прибра ли се благополучно вкъщи?

Той кимна.

— Какво се случи?

Боби Том се приближи до прозореца, дръпна пердето и погледна към двора.

— Не мога да повярвам колко са пораснали тези дървета. Всичко останало ми изглежда много по-малко, отколкото някога.

Грейси не знаеше защо се чувства обезсърчена от нежеланието му да говори с нея; досега вече би трябвало да е свикнала. Но знаеше, че сцената с майка му го е разстроила и й се искаше да могат да я обсъдят. Стана от леглото, коленичи на килима и започна да развива купите от вестниците, с които бяха увити.

Ботушите му се появиха в полезрението й, когато дойде и застана до нея, а после се отпусна на същото място, на което тя седеше допреди малко.

— Не зная какво се случи. В един момент разговаряхме, а в следващия тя удряше по входната врата и плачеше, защото баща ми не е там, за да й отвори.

Грейси приседна на пети и го погледна.

— Толкова ми е мъчно за нея.

— Какво би могло да не е наред?

Когато тя не отговори, той я изгледа обвинително.

— Мислиш, че има нещо общо със Сойър и онова, което се случи в ресторанта, нали? И обвиняваш мен за това.

— Не съм казала подобно нещо.

— И не е нужно. Мога да чета мислите ти.

— Ти обичаш майка си. Зная, че не би я наранил съзнателно.

— Това няма нищо общо със Сойър; сигурен съм. Тя ми каза, че повече няма да се вижда с него.

Грейси кимна, но не каза нищо. Колкото и да се тревожеше за двамата, те трябваше да решат този въпрос помежду си. Наблюдаваше го, докато той оглеждаше старата си стая и не се изненадана, когато заговори за друго, зарязвайки темата за Уей Сойър и майка си.

— От цялата тази работа с родния дом ме побиват тръпки. Не проумявам защо хората си мислят, че някой ще си губи времето да се разхожда наоколо, за да гледа старите ми футболни купи. Предполагам знаеш, че не съм особено доволен от участието ти във всичко това.

— Някой трябва да следи за интересите ти. Би трябвало да видиш ключодържателите, които се продават в магазинчето за сувенири. Изрисуван си в екип на „Каубоите“.

— Никога в живота си не съм носил екип на „Каубоите“.

— Магията на модерните технологии. Най-доброто, което можах да сторя, беше да ги преместя в един забутан ъгъл, но имах малко повече късмет с идеята, която ми хрумна преди няколко седмици.

— Каква идея?

— Градът има нужда от център за възрастни хора и този следобед говорих с Тери Джо и Тули да използваме къщата за това. Вече я бях споделила със Сузи и тя се съгласи, че това би било идеалното място.

— Център за възрастни хора? — Той се замисли. — Харесва ми.

— Достатъчно, за да дадеш пари, за да се направи рампа за инвалидни колички и да се ремонтира тоалетната?

— Определено.

Нито един от двамата не коментира факта, че Грейси изобщо не се притесняваше да му иска пари за други хора, но продължаваше да настоява да му дава част от седмичната си заплата, въпреки че парите си оставаха недокоснати в чекмеджето на бюрото му. Тя беше горда от факта, че като икономисваше от личните си разходи, щеше да му е изплатила напълно черната коктейлна рокля, преди да стане време да я облече за купона в кънтри клуба в навечерието на турнира по голф.