Мислите му запрепускаха напред. Веднага след Хевънфеста щяха да заминат за Ел Ей, за да довършат заснемането на вътрешните снимки в едно от тамошните студия. Щом се махнеха от този откачен град, тя ще се кротне. Но какво щеше да стане, когато снимките на филма приключат и тя няма повече работа? Имайки предвид начина, по който поддържаше връзка с възрастните хора от Ню Грънди и факта, че бе осиновила цяла нова трупа в „Гористите хълмове“, Боби Том започваше да си мисли, че старческите домове са в кръвта й, също както футболът в неговата. Ами ако решеше да се върне в Ню Грънди?
Мисълта го разтревожи не на шега. Той й вярваше много повече, отколкото на всеки друг асистент, който някога бе работил за него, и нямаше намерение да я остави да си отиде. Просто ще й направи предложение, което не би могла да откаже и тя ще работи за него на пълен работен ден. След като веднъж станеше официално негова служителка, при това с щедра заплата, всички тези глупави спорове за пари помежду им щяха да останат в миналото. Замисли се върху идеята. Нещата щяха малко да се усложнят, когато му писнеше от физическата страна на връзката им. Но все пак беше напълно сигурен, че ще успее да я отстрани от леглото си, без да разруши приятелството им, което бе започнало да означава толкова много за него.
Огледа плана си за недостатъци и не откри такива. В крайна сметка да се справиш с всяка жена, дори такава като Грейси, означаваше най-вече да контролираш ситуацията и той се поздрави със способността си да прави това. И преди да се усети, тя щеше да се озове точно там, където я искаше — сгушена до гърдите му в леглото, да чертае малки сърчица над неговото.
— Къде смяташ, че е най-добре да сложим ключодържателите, Грейси?
Грейси тъкмо бе привършила с разопаковането на последния от сувенирите — бели порцеланови пепелници във формата на щата Тексас. Розов Купидон обозначаваше местоположението на Телароса, а червеният надпис отстрани гласеше:
„Хевън, Тексас
Място в сърцето“
Въпросът за ключодържателите бе поставен от Тули Чандлър, председателка на Комитета за родното място на Боби Том и съпруга на най-добрия зъболекар в града. Тули стоеше зад щанда на това, което в момента представляваше малък магазин за сувенири, а някога беше остъклената веранда в къщата на Сузи и Хойт Дентън. Преобразуването на някогашния дом на Боби Том в туристическа атракция още не бе напълно завършено, макар че Хевънфестът беше само след три седмици.
Сузи и Хойт се бяха отървали от оригиналните мебели на къщата още преди години, когато се бяха изнесли, но комитетът бе претърсил мазета и магазини с мебели втора ръка, за да открие подобни, а на няколко пъти дори бе попадал на самите оригинали. По-голямата част от къщата бе декорирана в тъмнозелено и златно, много популярни навремето, но Сузи беше използвала ярки нюанси на ябълковочервено, тогава доста нетрадиционни, които дори и сега придаваха определено очарование на мястото.
Макар че бе поела изцяло отговорността за организиране на пътуването и настаняването на известните спортисти, Грейси пак разполагаше с доста свободно време. След разправията с Боби Том преди близо три седмици, тя прекарваше по-голямата част от вечерите си в „Гористите хълмове“ или работеше тук, като помагаше на Тери Джо и Тули да подготвят родния дом.
Сега гледаше критично ключодържателите. Както върху толкова други вещи в магазина за сувенири, и върху тях се виждаше образът на Боби Том, макар че той не бе давал съгласието си. Флуоресцентният оранжев пластмасов диск го показваше в действие: скочил във въздуха с тяло, извито в елегантна дъга, с протегнати ръце, за да улови топката. Но синьо-белия екип на Далас бе доста нескопосано изрисуван върху този на „Чикаго Старс“, заедно с яркия надпис: „Той трябваше да бъде Каубой“.
— Може би не е зле да ги окачим зад стойката с пощенските картички? — предложи Грейси.
— О, не съм съгласна — поклати глава Тули. — Никой няма да ги види там.
Тъкмо на това се надяваше и Грейси. Искаше й се Боби Том да спре тази незаконна търговия, но нямаше намерения да повдига въпроса, когато и без това помежду им цареше достатъчно напрежение. Говореха си учтиво, а когато наоколо имаше други хора, той обвиваше ръка около талията й, но двамата прекарваха много малко време сами, а всяка нощ се оттегляха в отделните си спални.
Грейси тъкмо отнесе пепелниците до лавиците и започна да ги подрежда, когато Тери Джо дойде откъм дневната с молив, затъкнат зад ухото й и клипборд в ръка.
Читать дальше