Сюзън Филипс - Рай в Тексас

— Някой откри ли онази липсваща кутия с чашите за кафе?

— Не още — отвърна Тули.

— Сигурно съм ги завряла на някое шантаво място. Кълна се, че откакто Уей Сойър обяви, че няма да затваря „Росатех“, съм толкова разсеяна, че дори не мога да мисля с главата си.

— Лутър го направи почетен председател на фестивала — оповести Тули, сякаш вече не бяха обсъждали този факт поне няколко пъти.

Съобщението на Уей Сойър остави всички в града замаяни от облекчение, а той се бе превърнал от врага на Телароса в неговия герой.

— Нещата за този град най-после започнаха да се подреждат — усмихна се Тери Джо и огледа стъклените витрини покрай прозорците. Точно пред нея се мъдреха подредени магнити за хладилник с надпис: „Налудувах се в Хевън, Тексас!“.

— Спомням си лятото, когато господин Дентън построи тази остъклена веранда. С Боби Том имахме навик да играем тук на дама, а Сузи ни носеше гроздов сок. — Въздъхна. — Възстановяването на тази къща е като пътуване обратно в детството ми. Всеки път щом влезе през вратата, Сузи казва, че се връща с двайсет години назад, но мисля, че й е трудно да идва тук, защото господин Дентън не е наоколо, за да сподели спомените й. Не зная. Напоследък тя не прилича на себе си.

Грейси също се тревожеше за Сузи. След онзи следобед в Сан Антонио, всеки път, когато я срещнеше, й се струваше все по-слаба и крехка. Докато поставяше последния от пепелниците върху лавицата, реши, че може би моментът е подходящ да спомене идеята, която същия ден бе споделила и със Сузи.

— Жалко, че къщата ще бъде празна през повечето време.

— Е, ние не можем да направим нищо по въпроса — рече Тули. — Туристите ще идват само през почивните дни или за специални поводи, като фестивала.

— Все пак е жалко, че ще е затворена през останалото време, особено когато може да се използва в помощ на хората.

— Какво имаш предвид?

— Забелязах, че в Телароса няма център за възрастни хора. Тази къща не е голяма, но има стая за отдих, а дневната е удобна. Мислех си, че ще е идеално място за възрастните хора — да се съберат да поиграят карти или да изработят заедно нещо, или да чуят някоя интересна лекция. „Гористите хълмове“ не са много далеч. Там наистина е доста пренаселено и навярно някои от тамошните обитатели, които са по-подвижни, биха могат да идват тук няколко пъти в седмицата, за да се позабавляват.

Тули сложи ръка на кръста си.

— Как сама не се сетих за това?

— Идеята е добра — съгласи се Тери Джо. — Сигурна съм, че бихме могли да намерим доброволци, които да организират всичко. Защо да не учредим комитет? Веднага щом се прибера, ще се обадя на свекърва си.

Грейси изпусна въздишка на облекчение. Филмовата компания свършваше работата си тук след няколко седмици и мисълта, че ще остави, макар и малък отпечатък върху града, който бе започнала да обича и много щеше да й липсва, я караше да се чувства по-добре.

Няколко часа по-късно Боби Том спря пикапа си пред къщата, в която бе отраснал. Тъндърбърдът му бе единствената кола, останала на алеята, така че знаеше, че Грейси все още е там, но останалите доброволки навярно си бяха тръгнали, за да приготвят вечерята за семействата си. Докато гледаше малкото, бяло бунгало, го изпълни странното чувство, че времето е спряло и той отново е дете. Почти очакваше да види баща си да излиза от гаража със старата червена косачка за трева и примигна решително. Господи, баща му толкова му липсваше.

Самотата го прониза. Чувстваше се откъснат от всичко важно в живота си. След случката в Сан Антонио преди три седмици двамата с майка му само си разменяха любезности, а той не смееше да си признае колко много му липсва Грейси. Не че не я виждаше през деня по време на снимките, ала не беше същото. Тя се отнасяше към него все едно не беше нищо повече от неин работодател — правеше каквото я помоли, а след това изчезваше. Ако някой му беше казал, че ще му липсва начина, по който се опитваше да му нарежда, щеше да му заяви, че е луд, но не можеше да отрече факта, че отчуждението й оставяше голяма празнота в живота му.

Все пак трябваше да й покаже кой е шефът и след като бе сигурен, че тя вече го е осъзнала, беше време двамата да се изправят лице в лице. Възнамеряваше недвусмислено да й заяви, че леденият период в отношенията им е приключил. Тя можеше да бъде дяволски упорита, но веднъж, след като я накара да млъкне и започне да я целува, всичко отново щеше да бъде наред. До полунощ вече щеше да е в леглото му, където й беше мястото.