Сюзън Филипс - Рай в Тексас

При други обстоятелства възмущението му може би само щеше да извика усмивка на устните й, но той беше прекалено объркан и развълнуван, за да й е забавно. Помисли си за всички онези пъти, когато бе влизала в кабинета му и го бе заварвала да говори по телефона, вдигнал обутите си в ботуши крака на бюрото, със стетсъна, килнат назад, докато обсъжда дали е разумно да инвестира в някоя нова емисия облигации, или да купи свински шкембета на стоковата борса.

Грейси стана от пода и се приближи до него.

— Факт е, Боби Том, че ти обичаш да печелиш пари и има много благородни неща, които би могъл да направиш с тях, а не само да си купуваш все по-големи играчки, както сам се изрази. Зная колко много си загрижен за децата. Вместо да позволяваш на жените да те заплашват с дела за бащинство, защо не направиш нещо дългосрочно за децата без бащи? Основи фондове за училищни стипендии или дневни центрове; разкрий няколко безплатни кухни. А какво ще кажеш да се обнови медицинското оборудване в педиатричното крило на общинската болница, която обичаш да посещаваш? Хората се нуждаят от толкова много неща, а ти имаш невероятната възможност да помогнеш. Футболът ти е дал много. Може би сега е време ти да се отплатиш.

Той се взираше безмълвно в нея.

— Имам една идея. Не зная какво ще кажеш за това, но… защо не основеш благотворителна фондация? Би могъл да печелиш пари за фондацията, вместо за себе си, разбираш ли? — Когато той не каза нищо, тя продължи: — Имам предвид да я управляваш на пълен работен ден, а не да е нещо като играчка за богат мъж. Да използваш таланта си, за да направиш нещо, което ще промени живота на много хора.

— Това е лудост.

— Просто си помисли.

— Вече го направих и смятам, че е лудост, най-шантавото нещо, което си измисляла досега. Аз не съм някое богато и нафукано нищожество, което се изживява като всемирен благодетел. Ако опитам нещо подобно, всички ще ми се смеят толкова силно, че направо ще се търкалят по пода от смях. — Боби Том беше толкова ужасен от представата, че направо заекваше и тя не успя да се сдържи и се усмихна.

— Не мисля, че хората ще бъдат изненадани. Това е напълно в твой стил. — Тя отново се зае с разопаковането на купите. Беше посяла семето, но останалото зависеше от него.

Той приседна от едната страна на леглото и няколко минути само я гледаше как работи. Когато накрая заговори, от блясъка в очите му беше ясно, че си е наумил нещо друго, различно от приказки за бъдещето.

— Кълна се, Грейси, ти ме вбеси толкова много, че почти забравих колко сладко изглежда дупето ти в тези джинси. — Свали шапката си и потупа матрака. — Ела тук, скъпа.

— Не съм сигурна дали ми харесва това твое изражение. — В действителност много й харесваше. Да бъде сама с него в малката стая я накара да осъзнае колко отдавна не се бяха любили.

— Обещавам ти, че много ще ти хареса. Ако знаеше колко много време съм прекарал в тази стая, мечтаейки си как ще съблека някое момиче тук голо, нямаше и да ти мине през ума да ми се противопоставиш.

— А осъществи ли някога мечтата си? — Тя се приближи и застана пред него.

Той улови бедрата й отзад и я привлече между разтворените си крака.

— Да съблека някое момиче голо тук? — Откопча копчето на джинсите й и се наведе, за да захапе пъпа й. — Боя се, че не. Мама ме следеше много зорко. — Устните му се придвижиха надолу заедно с ципа. — Когато бях в девети клас, почти успях да примамя една приятелка тук, но предполагам, че майките имат вграден радар за подобни работи, защото докато се усетя и Сузи надничаше през вратата с чиния с бисквити „Орео“.

— Така че си се задоволил със задната седалка на колата и разходки до реката. — Звучеше задъхано.

— Позна. — Боби Том пъхна ръка под блузата й и дланите му обхванаха гърдите й през сутиена. Дишането й се учести още повече, докато палците му разтриваха зърната й, играеха си с коприната и плътта й, докато тя не усети, че се разтапя.

— Хммм — прошепна той. — Пак ухаеш на праскови.

Не след дълго двамата бяха голи и толкова сладко се любеха, че всякакви мисли отлетяха. Когато всичко свърши, Грейси остана да лежи отмаляла отгоре му, а ръката му лениво обгръщаше дупето й. Щом най-сетне успя да задържи очите си отворени достатъчно дълго, видя доволната усмивка на лицето му.

— Отне ми доста години, за да съблека жена в тази стая, но чакането си струваше.

Тя се сгуши до врата му и усети лекото боцкане на брадата му по слепоочието си.

— По-добра ли съм от Тери Джо?