Сюзън Филипс - Рай в Тексас

— И сега ви представям най-прочутия жител на Хевън, Тексас! Мъжът с два пръстена на Суперкупата… мъжът, който най-безкористно се е отдал на този град, на великия щат Тексас, на Съединените американски щати! Най-великият уайд рисийвър в историята на професионалния американски футбол… нашият любим син… Боби Том Дентън !

Боби Том се изправи бавно на крака, за да приеме възторжените поздрави на тълпата и се приближи към подиума, с мъка устоявайки на желанието си да счупи пръстите на Лутър, докато му стискаше ръката. Микрофонът изпращя, но това не го притесни. Държеше речи пред тези хора, откакто беше в гимназията и знаеше точно какво да каже.

— Наистина е много хубаво отново да съм си у дома! — Бурни ръкопляскания и свиркания. — Е, половината от събралите се тук днес са помогнали на майка ми и баща ми да ме отгледат, така че не мислете, че съм го забравил.

Още ръкопляскания.

Той продължи с речта си, като я направи колкото се може по-кратка, за да не се отегчи до смърт, но все пак да е достатъчно дълга, за да зарадва хората, на които толкова много държеше. Когато свърши, подаде ножиците на майка си, за да среже лентата, опъната пред входната врата. Последваха още ръкопляскания и родният дом на Боби Том Дентън и бъдещ Център за възрастни хора беше официално открит.

Когато майка му се обърна, за да поздрави приятелите си, той преметна ръка през раменете на Грейси. С цялата организация на Хевънфеста и безмилостния му снимачен график, двамата не можеха да прекарват заедно толкова много време, колкото му се искаше. Напоследък понякога се улавяше, че не се забавлява с някоя шега, само защото тя не е наоколо, за да я сподели с нея. Едно нещо бе сигурно за Грейси — тя виждаше смешното в ежедневието по начин, непонятен за мнозина.

Наклони глава, за да прошепне в ухото й:

— Какво ще кажеш, двамата да се измъкнем за час-два и да се позабавляваме?

Тя го изгледа с искрено съжаление — друго нещо, което харесваше у нея. Никога не се опитваше да скрие удоволствието си от физическата страна на връзката им, нито сдържаше страстта си.

— Иска ми се да можехме, но знаеш, че трябва да се върнеш на снимачната площадка. Утре и без това ще те освободят от снимки. Освен това, трябва да изтичам до хотела и да приготвя всички подаръци за добре дошли за приятелите ти. Не забравяй, че довечера в шест трябва да си в кънтри клуба, за да поздравиш лично всеки един от тях.

Боби Том въздъхна. Тя още не знаеше, но когато този филм приключеше, двамата щяха да прекарат няколко дни голи на усамотен остров, където няма да има никакви телефони и никой няма да говори английски.

— Добре, скъпа, но не ми харесва идеята да караш сама до клуба довечера. Ще помоля Бъди да те вземе.

— Моля те, недей. Не съм сигурна какво още ще изникне днес следобед, така че е по-добре да сме с двете коли.

Докато Грейси го наблюдаваше как се отдалечава, слънчевата светлина сякаш блещукаше около него и тя почти виждаше сребристите искри, които изпускаха невидимите шпори, които сякаш винаги носеше. Филмовата компания скоро щеше да напусне Телароса, за да замине за Лос Анджелис, а Уилоу не беше повдигала въпроса, че ще я вземе. Грейси не можеше да повярва, че всичко щеше да свърши толкова скоро.

През последните няколко дни тя се улавяше, че се отдава на опияняващата представа как Боби Том се влюбва в нея и докато вървеше към колата, бузите й поруменяха. Въпреки че си казваше, че подобни мисли са опасни, не можеше съвсем да се отърси от тях. Как можеше да я гледа толкова нежно и да не го е грижа? Той беше толкова открит в привързаността си, толкова страстен, докато се любеха. Със сигурност не е било така с другите жени в миналото му, нали? Със сигурност изпитваше нещо специално към нея.

Понякога откъсваше поглед от това, което правеше, и го улавяше да я наблюдава, сякаш действително е много важна за него. В такива мигове започваше да си мисли за бъдещето, да си представя розовобузести бебета и къща, изпълнена със смеха му. Толкова ли бе невъзможно? Дали и той започваше да изпитва към нея същото, което и тя към него? Кожата й пламна и настръхна само при мисълта за това. Възможно ли бе в бъдещето да я очаква и нещо друго, а не само стари спомени?

През остатъка от деня тя се хвърли в работата, за да не се отдава на разни блянове. Тъкмо приготви всички пакети за добре дошли, които трябваше да се занесат в хотел „Катълмен“, когато в кънтри клуба се разрази криза с местата за сядане. Докато се отправяше натам, Грейси мина под един от транспарантите, които висяха над „Мейн Стрийт“. Както всичко останало в града — от стикерите, които се лепяха по броните на колите, до тениските — и върху него бе изписано: „Хевън, Тексас. Място в сърцето“.