Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Стисна още по-силно волана, ала не успя да спре рукналите сълзи. Защо не го бе разбрала по-рано? Той изобщо не я обичаше. Изпитваше съжаление към нея и от състрадание й бе измислил работа, по същия начин, по който основаваше фондове за деца, които не бяха негови, или пишеше чекове на закъсалите си приятели. Никога не е имало достатъчно работа, с която да запълва деня си, затова сега дори не можеше да изпитва удовлетворение от мисълта, че си е заработила парите. Той през цялото време е знаел, че не се нуждае от асистент на пълно работно време, ала не е искал нейното уволнение да му тежи на съвестта. Боби Том обичаше да си играе на Господ.

Втренчи се невиждащо напред. Скривайки истината, той я бе измамил по начин, който никога нямаше да му прости. Беше му обяснила колко важно за нея е сама да си плаща сметките. Той го знаеше! Но това не е имало значение за него, защото самата тя нямаше никакво значение за него. Ако я уважаваше и държеше на нея, никога нямаше да я лиши от достойнството й. Няма да взема нищо от теб, Боби Том. Искам само да ти дам. Каква подигравка. Каква ужасна, болезнена подигравка.

Някои мъже бяха скарани със смокингите, но Боби Том изглеждаше, все едно е бил роден в такъв. Беше добавил само някои свои щрихи: лилава риза на фини плисета с диамантени копчета за яка, черен стетсън и ботуши от змийска кожа, които носеше само с официално облекло. Сградата на клуба, построена от варовик, бе лъсната от съблекалните до трапезарията в чест на най-великото събитие в нейната история. Продажбата на билети за турнира на следващия ден бяха надминали и най-смелите очаквания на всички. Дори синоптиците се включиха в събитието, като обещаха слънчев ден, с температури около двайсет градуса.

Спортистите вече бяха започнали да пристигат за коктейла преди вечерята, когато един от сервитьорите прошепна на Боби Том, че някой долу иска да го види. Докато прекосяваше фоайето, той погледна раздразнено към входа. Къде беше Грейси? Очакваше вече да е тук. За много от момчетата щеше да е истинско удоволствие да си общуват с нея и той нямаше търпение да им я представи. Грейси беше една от най-невежите жени по отношение на спорта, които познаваше, и той бе сигурен, че липсата й на задълбочени познания щеше да й навлече доста неприятности тази вечер, което пък за него щеше да е безкраен източник на забавление. Все още не проумяваше защо, но пълната й незаинтересованост към спорта понякога изглеждаше едно от най-големите й предимства.

Заслиза по покритите с килим стълби към долния етаж, където бяха съблекалните, тази вечер съвсем пусти. Стъклената врата, водеща към спортния магазин, където се продаваше най-вече екипировка за голф, би трябвало да е заключена, но вместо това беше леко открехната и Боби Том влезе вътре. Само една лампа светеше над щанда и той не видя мъжа, който стоеше в другия ъгъл на магазина, докато Уей Сойър не пристъпи напред.

— Дентън.

Боби Том знаеше, че много скоро щеше да му се наложи да се конфронтира със Сойър, но не би избрал точно тази вечер. Все пак беше видял името на Сойър в списъка на гостите и присъствието му тук не беше изненада за него. Освен това нямаше намерение да избягва срещата. Поради някаква причина този мъж имаше нещо общо с тъгата на майка му и той искаше да знае защо.

Сойър явно бе разглеждал един от стиковете за голф, подредени върху лавицата до щанда, и докато сега пристъпваше напред, го държеше небрежно пред себе си. Официалното облекло не можеше да скрие измъченото му и изпито лице, все едно от известно време не бе спал добре. Боби Том се опита да овладее антипатията си. Въпреки заявлението на Сойър, че няма да закрие „Росатех“, той никога не бе харесвал този мъж. Беше студен, коравосърдечен кучи син, който би измамил и баба си, ако имаше изгода. Реши да не обръща внимание на мимолетното впечатление, че точно сега Сойър изглеждаше повече уморен, отколкото безмилостен.

— Какво мога да направя за теб? — попита Боби Том студено.

— Искам да поговорим за майка ти.

Това беше точно темата, която интересуваше и него, но Боби Том усети как настръхва.

— Няма за какво да говорим. Стой по-далеч от нея и всичко ще е наред.

— Аз стоя далеч от нея. Нима от това нещата станаха по-добре? Тя щастлива ли е?

— Можеш да си дяволски сигурен, че е. Щастлива е както винаги.

— Лъжеш.

Въпреки думите му, Боби Том долови несигурност в гласа на по-възрастния мъж и реши да се възползва от това.

— Последният път, когато разговаряхме, тя беше развълнувана заради круиза, на който смята да замине, както и заради новите растения в градината си. Толкова е заета с приятелите и проектите си, че почти не ни остава време да се видим насаме.