Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Боби Том не очакваше наистина да получи отговор и не се изненада, когато Сойър се обърна и се отправи към дървената лавица. Когато остави стика обратно на мястото му, се облегна на щанда, но въпреки нехайната му поза, в тялото му се усещаше напрежение. Боби Том усети как целия застава нащрек, все едно се готви да получи удар.

Сойър погледна към тавана, сетне преглътна тежко.

— Накарах я да повярва, че ще затворя „Росатех“, ако не стане моя любовница.

Нещо избухна в Боби Том. Прелетя през стаята с вдигната ръка, готов да убие шибания кучи син, но се спря точно пред него, когато самоконтролът му надделя над гнева. Сграбчи по-възрастния мъж за реверите.

— Дано да те е пратила по дяволите.

Сойър сграбчи китките му.

— Само ме изслушай. Можеш поне това да направиш.

Боби Том трябваше да узнае останалото и се насили да го пусне, макар че не се отдръпна. Когато заговори, гласът му беше нисък и заплашителен.

— Започвай да говориш.

— Никога не съм й го казвал направо, но тя мислеше, че точно това имам предвид, а аз чаках твърде дълго, преди да й кажа истината. Вярваш или не, но мнозина извън Телароса ме смятат за почтен човек и аз си помислих, че ако прекараме известно време заедно, и тя ще го разбере. Но нещата излязоха от контрол.

— Ти си я изнасилил.

— Не! — За пръв път гневът на Сойър избухна и очите му се присвиха. — Можеш да вярваш каквото си искаш за мен, Дентън, но никога не си и помисляй подобно нещо. Случилото се помежду ни не е твоя работа, но едно ще ти кажа — не е имало никакво насилие.

Боби Том усети, че му призлява. Не желаеше да мисли за майка си по този начин при никакви обстоятелства. Ала още по-лошо, не можеше да понесе мисълта, че тя доброволно се е отдала на Сойър, не и след като е била омъжена за баща му, не и след като споменът за Хойт Дентън все още беше жив.

Гневът на Сойър угасна също толкова внезапно, както и бе изригнал.

— Нямаше никакво насилие, ала за нея беше прекалено рано и аз го знаех. Тя все още обича много силно баща ти; той е бил изключителен мъж и не мога да я обвинявам за това. Но него вече го няма, а аз съм тук. Тя е самотна. Тя иска да е с мен, само че никога няма да си позволи това и мисля, че е заради теб.

— Не го знаеш със сигурност.

— Ти си най-важният човек в живота й и тя по-скоро би си отрязала ръката, отколкото да те нарани.

— Искам да стоиш далеч от нея.

Сойър го изгледа с открита враждебност.

— Надявам се си разбрал, че не изливам душата си пред теб, защото съм някакъв мазохист. Не те харесвам особено — доколкото те познавам, ти си егоистично копеле — но се надявам да греша. Надявам се също да си наследил от баща си много повече, отколкото самият ти осъзнаваш в момента. Бях честен с теб, защото се моля за някакво чудо. Без твоето одобрение, ние двамата нямаме шанс.

— Няма да има никакви чудеса.

Сойър беше горд мъж и в гласа му нямаше молба.

— Аз искам единствено справедлив шанс да я спечеля, Боби Том.

— Ти искаш шибаната ми благословия !

— Ти си единственият, който може да пребори чувството й за вина.

— Много лошо тогава, защото няма да го направя! — Тикна показалеца си в гърдите на Сойър. — Предупреждавам те. Остави майка ми на мира. Ако само се осмелиш да погледнеш към нея, ще съжаляваш.

Сойър го изгледа с твърд, немигащ поглед.

Боби Том се завъртя на пети и изхвърча от стаята. Дишаше толкова тежко, че когато изкачи стълбите, трябваше да спре, за да се съвземе. Беше прав; знаеше го. Независимо от всичко, Сойър бе наранил майка му и той трябваше да се погрижи това никога повече да не се повтори.

Един от старите му съотборници го спря, за да го поздрави и много скоро той се намери пред бара, сред свои приятели. Минаваше от една група на друга, потупваше мъжете по гърбовете, сипеше шеги и закачки, сякаш си нямаше никакви грижи на този свят, ала докато поздравяваше гостите си, не спираше да хвърля погледи към вратата, опитвайки се да зърне Грейси. Имаше нужда от нея, за да се успокои след срещата със Сойър. Къде, по дяволите, беше тя? С мъка потисна импулса си да се втурне към паркинга, за да я търси.

С периферното си зрение видя Сойър да стои до бара и да разговаря с Лутър и не след дълго зърна майка си, в противоположния край на помещението, да си приказва с няколко свои приятелки. Изглеждаше сякаш се забавлява, ала беше твърде далече, за да е сигурен. Веднага след края на снимките смяташе да я придружи на онзи круиз, за който му бе споменала. Самият той не си представяше, че круизът ще му достави удоволствие, но обичаше да е с майка си, а за нея щеше да е добре да се махне за известно време оттук. Грейси също можеше да дойде и тримата щяха да си прекарат страхотно. Колкото повече мислеше за това, толкова повече идеята му харесваше и Боби Том усети как мрачното му настроение се разсейва.