Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Най-накрая Грейси не издържа.

— Двамата с Боби Том вече не сме сгодени.

Устните на Тери Джо се разтвориха от изненада.

— Но, Грейси, това не може да бъде. За всички е очевидно колко много се обичате.

Думите й преляха чашата. Без да промълви нито дума, Грейси се обърна и избяга от сградата.

След около час тя чу трополенето на ботушите на Боби Том, които вземаха стъпалата пред апартамента й по две наведнъж, последвано от силен удар с юмрук по вратата. Все още облечена в бялата блуза и тъмносинята пола на костюма, тя седеше в тъмнината на спалнята, опитвайки се да се примири с мисълта за скучното и безрадостно бъдеще, което я очакваше. Надигна се от креслото, запали лампата и приглади уморено с ръка косата си, която се бе измъкнала от фибите. Опита се да се овладее, прекоси дневната и отвори вратата.

След всичкото това време дъхът й все още секваше при вида му. Както винаги, по-голям от живота, Боби Том стоеше на площадката и запълваше пространството с присъствието си. Диамантените копчета върху яката му блестяха като недосегаеми планети и той никога не бе изглеждал толкова далечен от жалкото й, земно съществуване.

Очакваше гняв, но не и загриженост. Той свали шапката си, докато влизаше вътре.

— Какво не е наред, скъпа? Болна ли си?

Една подла, страхлива част от нея искаше да каже „да“, но тя бе направена от по-твърд материал, затова поклати глава.

Той затвори вратата с трясък и се обърна, за да се конфронтира с нея.

— Тогава по-добре ми обясни какво си мислеше, че правиш тази вечер. Появи се безобразно облечена и стоя там като статуя, все едно ти бяха отрязали езика. И накрая си сложила черешката на тортата, заявявайки на Тери Джо, че вече не сме сгодени! Вече всички в града го знаят.

Грейси не искаше да се кара с него. Единственото й желание беше да напусне този град и да си намери спокойно място, където да ближе раните си. Как можеше да го накара да разбере, че тя би му дала всичко, което й поиска, но без да вземе нещо в замяна?

Той я гледаше свирепо и целият му слънчев чар бе отстъпил място на бушуващ гняв.

— Няма да си играя на гатанки с теб, Грейси. Току-що зарязах много хора, които ми правят голяма услуга, затова искам да узная защо избра точно тази вечер, за да ме злепоставиш.

— Днес разбрах кой ми плаща заплатата.

В погледа му се мярна сянка на предпазливост.

— И какво от това?

Фактът, че се опитваше да отхвърли случилото се като нещо маловажно, показваше колко малко я разбира и това още повече засили болката й. Как бе могла да си мисли, дори за миг, че той я обича?

— Ти ме излъга!

— Не си спомням някога да съм споменавал кой е работодателят ти.

— Не си играй игрички с мен! Знаеше, че не желая да вземам никакви пари от теб, но въпреки това постъпи така с мен.

— Ти работиш за мен. Заслужила си си парите.

— Нямаше никаква работа, Боби Том! Трябваше сама да си намирам разни неща за вършене.

— Това е откачено. Ти работи сума ти часове, за да подготвиш този голф турнир.

— Това беше само през последните дни. Ами цялото време преди това? Плащано ми е, за да не върша нищо!

Той захвърли шапката си върху най-близкото кресло.

— Това не е вярно и не разбирам защо правиш от мухата слон. Те щяха да те уволнят и без значение какво твърдиш ти, аз наистина имам нужда от някой, който да се грижи за мен. Толкова е просто.

— Ако е толкова просто, защо направо не ми предложи да работя за теб?

Боби Том сви рамене и се запъти към кухненския бокс, разположен в единия ъгъл на дневната.

— Имаш ли „Алка Зелцер?“

— Защото знаеше, че ще ти откажа.

— Водим абсурден разговор. Уилоу щеше да те уволни и вината беше моя. — Боби Том отвори шкафа над мивката.

— И така, ти ме нае от съжаление, защото мислеше, че съм прекалено некадърна, за да се погрижа сама за себе си.

— Изобщо не беше така. Престани да изкривяваш думите ми. — Заряза търсенето из шкафа. — Опитвам се да проявя разбиране, но все още не виждам какъв е проблемът.

— Знаеш колко важна за мен е финансовата независимост, а дори не ти пука.

Все едно не беше казала нищо. Боби Том заобиколи кухненския плот, прекоси дневната и свали сакото си, докато говореше.

— Може би е по-добре, че всичко се изясни. Мислих доста и реших, че е време двамата с теб да уговорим постоянния ти ангажимент. — Захвърли сакото си върху един стол. — След две седмици заминаваме за Ел Ей и реших да те назнача за моя асистентка на пълен работен ден с три пъти по-висока заплата от сегашната. И не започвай пак с превземките, че няма да печелиш честно парите си. Няма да имам време да се грижа за всичките си дела, след като прекарвам по десет часа на ден на снимачната площадка.