Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Цялата се напрегна, когато го чу да се връща обратно в стаята.

— Казах ти да си вървиш.

Той пъхна нещо студено в ръцете й — кубчета лед, увити в кърпа за чинии. Когато заговори, гласът му прозвуча накъсано и леко дрезгаво.

— Това ще попречи да се подуят.

Грейси се втренчи в кърпата с кубчетата лед, защото не можеше да се насили да го погледне. Любовта й към него винаги е била нещо топло и красиво, но сега я усещаше като смазваща тежест.

— Моля те, върви си.

— Никога досега в живота си не съм причинявал подобно нещо на жена. — Гласът му бе едва доловим шепот. — Грейси, съжалявам. Бих направил всичко на света, за да мога да залича това, което току-що се случи. — Матракът хлътна до нея. — Не можех да понеса да слушам думите ти, че няма да дойдеш с мен и трябваше да те накарам да спреш да говориш. Защо ми причиняваш това, Грейси? Толкова добре ни беше заедно. Ние сме приятели. Няма причина всичко да свърши заради някакво си недоразумение.

Тя най-сетне си позволи да го погледне и се смая от нещастието в очите му.

— Това е много повече от недоразумение — прошепна. — Повече не мога да бъда с теб.

— Разбира се, че можеш. Ще си прекараме страхотно в Ел Ей. И веднага щом свършат снимките на филма, си мисля да ви заведа двете с майка на круиз.

В този миг тя разбра, че трябва да е честна с него. Трябваше да намери смелост да му каже какво се таи в сърцето й и не защото това щеше да промени нещо, а защото никога нямаше да успее да се възстанови, ако не го направи. Срещна погледа му и промълви най-трудните думи, излизали някога от устата й.

— Аз те обичам, Боби Том. Обичам те още от самото начало.

Той не изглеждаше изненадан от признанието й и безразличието, с което го прие, беше още един нож, забит в раната. Тя осъзна, че той през цялото време е знаел за чувствата й, но никога не им е отвръщал.

Палецът му се плъзна по бузата й.

— Всичко е наред, скъпа. Вече имам опит с това и можем да се справим.

Гласът й стържеше като пила.

— Опит с какво?

— С това.

— С жени, които ти казват, че те обичат?

— По дяволите, Грейси. Това не означава, че не можем да бъдем приятели. Ти може би си най-добрият приятел, който някога съм имал.

Забиваше гвоздеи в душата й, а дори не го осъзнаваше.

— Виж, Грейси, това не бива да разваля отношенията ни. Има нещо, което съм научил през годините и то е, че докато всички се държат цивилизовано при подобни ситуации, не е нужно да стават големи сцени, нито разправии. Хората може да си останат приятели.

Ъгълчетата на ледените кубчета се врязаха в пулсиращите й ръце.

— Ти все още ли си приятел с другите жени, които са ти казвали, че те обичат?

— Почти с всички. И искам и с теб да е така. А сега, наистина не мисля, че има смисъл да говорим повече за това. Просто ще продължим както досега и всичко ще бъде наред. Ще видиш.

Признанието й в любов, толкова разтърсващо за нея, за него не беше нищо повече от поредното конфузно недоразумение. Ако се нуждаеше от по-убедително доказателство колко малко означава за него, току-що го бе получила. Чувстваше се вцепенена и унизена.

— Ти все още си мислиш, че ще приема работата, която ми предлагаш, нали?

— Ще бъдеш луда да не го сториш.

— Ти не разбираш нищо, нали? — Очите й плувнаха в сълзи.

— Стига, Грейси…

— Няма да приема работата — пророни тя тихо. — В понеделник се връщам в Ню Грънди.

— Не ти харесва заплатата? Добре. Ще преговаряме и ще се споразумеем.

— Въпреки всичките ти приказки, ти нямаш и понятие какво означава любов. — Сълзите се търкулнаха от миглите й и се стекоха по страните й. Тя свали през главата си верижката, на която висеше пръстена на Суперкупата и я пъхна в дланта му. — Аз те обичам, Боби Том, и ще те обичам, докато съм жива. Но никога не съм била за продан. Любовта ми винаги е била безплатна.

Боби Том прекоси двора с бавни, равномерни крачки. Някъде по средата се спря, за да се полюбува на луната, в случай че Грейси го гледа през прозореца, но не остана толкова дълго, колкото му се искаше, защото имаше чувството, че ще се задуши. Пое отново към задната врата, като се насили да не ускорява ход. Дори се опита да си подсвирква, ала устата му бе твърде суха. Имаше чувството, че пръстенът в джоба му е прогорил дупка в бедрото му; искаше да извади проклетото нещо и да го запрати колкото се може по-надалеч.

Когато влезе в къщата, затвори вратата, облегна се на нея и стисна очи. Беше се издънил и дори не бе разбрал как се стигна до там. По дяволите! Той беше този, който изоставяше. Той решаваше кога е време да приключи една връзка! Но тя не го разбираше. Никога не разбираше най-простите неща. Що за глупак ще отхвърли шанса на живота си, само за да се върне в някакъв затънтен град, към вълнуващото занятие да изпразва нощни гърнета?