Сюзън Филипс - Рай в Тексас

— Не мога да приема.

— Между другото, искам да отидеш там два дни по-рано и да ни намериш подходящо жилище. — Отпусна се на дивана и подпря ботушите си върху масичката за кафе. — Мисля, че не е зле да има басейн и потърси някое място с хубав изглед. И като заговорихме за това, си купи и кола; ще ни е нужна още една.

— Не прави това, Боби Том.

— Ще се нуждаеш и от още дрехи, така че ще ти открия допълнителна сметка за текущите разходи. Повече никакви аутлети, Грейси. Ще отидеш направо на „Родео Драйв“ и ще си купиш най-доброто.

— Няма да дойда с теб в Ел Ей!

Той издърпа ризата си от колана на панталоните и започна да я разкопчава.

— Тази твоя идея за фондацията — още не съм готов да поема твърд ангажимент, защото продължавам да я смятам за лудост, но ще ти дам време да помислиш още малко и да видим какво ще предложиш. — Спусна краката си на пода и стана от дивана. Ризата се свлече от голите му гърди. — Утре трябва да ставам в пет, скъпа, и освен ако не искаш да ме видиш как се излагам на голф игрището, най-добре е веднага да се запътим към спалнята. — Приближи се към нея и започна да разкопчава блузата й.

— Ти не слушаш какво ти говоря. — Тя се опита да се отдръпне, но той я държеше здраво.

— Това е, защото говориш прекалено много. — Свали ципа на полата й и я повлече към спалнята.

— Няма да замина за Ел Ей.

— Разбира се, че ще заминеш. — Той свали обувките й, захвърли полата й настрани и задърпа надолу чорапогащника й. Тя стоеше объркана и смутена пред него, само по бикини, сутиен и разкопчана блуза.

— Моля те, Боби Том, изслушай ме.

Погледът му се плъзна по тялото й.

— „Покажи ми как да ти доставя удоволствие.“ Това ми каза, че искаш, нали? — Пръстите му се спуснаха надолу към ципа му и го смъкнаха.

— Да, но…

Той сграбчи ръката й.

— Повече никакви разговори, Грейси. — Все още облечен, но с разкопчана риза и свален цип на панталоните, той я бутна върху леглото и падна отгоре й.

Лек смут се надигна в гърдите й, когато той разтвори грубо бедрата й с колене.

— Почакай!

— Няма защо да чакам. — Ръцете му смъкнаха бикините й, докато тялото му я приковаваше към леглото. Тя усети как пръстите му притискаха триъгълника между краката й, когато той извади члена си.

— Това не ми харесва! — изкрещя младата жена.

— Дай ми минута и ще ти хареса.

Боби Том използваше секса, за да избегне разговора с нея, а това я отвращаваше и вбесяваше.

— Казах ти, че това не ми харесва! Махни се от мен!

— Добре. — Като я улови за ръцете, той я претърколи, така че тя да е върху него, но стискаше дупето й толкова силно и толкова настоятелно искаше да проникне в нея, че тя се чувстваше като уловена в капан.

— Не!

— Решавай най-после. — Той отново я претърколи под себе си.

— Престани!

— Ти не искаш да спра и го знаеш. — Мускулестите му гърди я притискаха към матрака, той хвана коленете й и я разтвори, уязвима и безпомощна под него. Когато усети пръстите му да проникват в нея, Грейси сви ръката си в юмрук и го заби в тила му с цялата сила, на която бе способна.

— Ох! — Боби Том изкрещя от болка, отдръпна се от нея и хвана главата си с ръка. — Защо го направи? — извика ядосано.

— Задник такъв! — Тя се нахвърли с юмруци върху него и продължи да го налага където свари, въпреки болката в ръката си. Той вдигна ръце, за да се предпази от крошетата й. Изкрещя, когато няколко от тях се стовариха върху чувствителни места, ала не се опита да я спре.

— Престани! Това боли, по дяволите! Ох! Какво ти става?

— Проклет да си! — Ръцете й пулсираха от болка. Тя го цапардоса за последен път и се отдръпна назад. Гърдите й се повдигаха и спускаха, докато стискаше двете предници на ризата си. Физическата му агресия не беше заради секса, а за да й покаже господството си и в този момент тя го мразеше заради това.

Боби Том свали ръце от главата си и я изгледа предпазливо.

Тя скочи от леглото и изтича да вземе пеньоара, закачен от вътрешната страна на вратата. Ръцете й изгаряха от болка и тя едва успя да го облече.

— Може би е по-добре да поговорим за това, Грейси.

— Махай се оттук.

Чу изскърцването на матрака, последван от звука на стъпките му, докато излизаше от стаята. Стисна пулсиращите си ръце в скута, отпусна се върху единия край на леглото, потискайки риданието си. Най-после всичко помежду им бе свършило. Днес бе осъзнала, че беше неизбежно, ала никога не си бе представяла, че ще е придружено от толкова горчивина и болка.