Сюзън Филипс - Рай в Тексас

Гласът му беше дрезгав, когато се претърколи настрани и обхвана гърдите й.

— Тери Джо беше само едно дете, скъпа. Ти си зряла жена. Няма място за сравнение.

Грейси чу някакъв шум долу и рязко надигна глава, когато осъзна, че вратата на стаята е отворена. Обзе я предчувствие.

— Ти заключи входната врата, когато се върна, нали?

— Мисля, че не.

Още преди да го изрече, откъм подножието на стълбите се разнесе гласът на кмета Лутър Бейнс.

— Боби Том? Горе ли си?

Грейси ахна, скочи на крака и грабна дрехите си. Боби Том се прозина и спусна мързеливо крака от ръба на леглото.

— По-добре ела по-късно, Лутър. Грейси също е горе и е гола.

— Наистина ли?

— Така ми се струва.

Грейси усети как сменя четири нюанса на пурпурното и му хвърли убийствен поглед. Той й се ухили.

— Защо не ни изчакаш в кухнята? — извика Боби Том. — Ще слезем след няколко минути.

— Добре — отвърна кметът. — И, Грейси, госпожа Бейнс е разбрала от Тери Джо за плана ти за центъра за възрастни. Ще се радва да помогне да се набере доброволческа група.

Страните на Грейси пламтяха, докато тършуваше за кърпички в чантата си.

— Благодарете й от мое име, господин Бейнс — отвърна немощно.

— О, ще можеш лично да й благодариш. Тя стои тук, точно до мен.

Грейси замръзна.

— Здравей, Грейси! — жизнерадостно подвикна госпожа Бейнс. — Здрасти, Боби Том.

Усмивката на Боби Том стана още по-широка.

— Как сте, госпожо Бейнс. Има ли долу още някой?

— Само пастор Франк от Първа баптистка църква — отвърна жената на кмета.

Грейси нададе уплашен вик.

Боби Том разроши косата и й тихо се засмя.

— Шегуват се, скъпа.

— Двамата с госпожа Франк намираме за прекрасна идеята за центъра за възрастни хора. — Стълбището се изпълни с дълбок, плътен глас, несъмнено принадлежащ на пастор. — Първа баптистка църква ще е щастлива да помогне в проекта.

Грейси изпусна дълбока въздишка и се отпусна върху леглото, а Боби Том избухна в такъв гръмогласен смях, че накрая тя се принуди да го замери с възглавница.

След това не можеше да си спомни как е успяла да се облече, да слезе долу и да се изправи пред най-видните граждани на Телароса. Боби Том я увери, че се е държала като кралица Елизабет, само че много по-величаво, но тя не бе сигурна дали да му вярва, или не.

Петък сутринта, когато щеше да се състои тържественото откриване на родния дом на Боби Том, беше ясен и светъл октомврийски ден. Учениците бяха освободени от занятия за деня, за да отпразнуват началото на Хевънфеста, а малката поляна пред къщата гъмжеше от млади и стари. Всички в града бяха помолени да се облекат за уикенда в костюм от даден период. Много от мъжете си бяха пуснали бради и мустаци, докато дългите поли на жените плющяха на вятъра. Тийнейджърите се трупаха около паркираните коли по улицата, а облеклото им наподобяваше това на Боби Том — джинси и каубойски шапки.

— … и така в това красиво октомврийско утро, сме се събрали тук под сянката на това старо орехово дърво, за да почетем…

Докато Лутър продължаваше с напевната си реч, Боби Том изучаваше множеството от мястото си върху малкия подиум, построен пред гаража. Майка му седеше от едната му страна, а Грейси от другата. Грейси се бе възпротивила да седи сред градските сановници, но той бе настоял. Изглеждаше прелестна като напъпило цвете в дългата си жълта памучна рокля, старомодното сламено боне и много модерните слънчеви очила.

Комитетът по организирането на фестивала първоначално планираше откриването да е в петък вечерта, но Боби Том бе отказал. Спортистите, които щяха да участват в турнира по голф на следващия ден, щяха да започнат да пристигат днес по обяд и той искаше целият този срам да приключи, преди те да дойдат в Телароса. Трябваше обаче да признае, че вече нямаше толкова отрицателно отношение към проекта за родната му къща, след като Грейси даде идеята за превръщането й в център за възрастни хора. Тя беше, реши той, най-благородната и добра жена, която познаваше.

Монотонният глас на Лутър продължаваше да се лее, а погледът на Боби Том се отмести към майка му. Щеше му се да знае какво не беше наред с нея. През изминалите десет дни той няколко пъти се опита да поговори с нея за това, което се бе случило, но тя отклоняваше всеки разговор, като му показваше новите растения в градината си или брошурите за круизи, изпратени й от туристическия й агент.

Лутър размаха ръце и завика в микрофона, стигайки до грандиозния финал на речта си: