Сюзън Филипс - Знойни сънища

Ако зависеше от нея, двамата с Едуард щяха да прекарат нощта в апартамента на Кристи, но Едуард и Гейб бяха отказали да се разделят. Все още не можеше да проумее как отношенията между тях се бяха променили толкова драстично. Изглеждаше като някаква ирония на съдбата. Това, което преди изглеждаше като непреодолим проблем в отношенията й с Гейб, сега бе изчезнало, но една не по-малка бариера все още стоеше на пътя й. Гейб не я обичаше, а тя не искаше да живее в сянката на Чери.

Посегна, за да вземе чистите дрехи, които Етън и Кристи й бяха донесли от апартамента, но с изненада установи, че те не са на мястото, където ги беше оставила. Уви хавлията около кръста си и отвори леко вратата.

— Гейб? Трябват ми дрехите.

Тишина.

Не й се искаше да излиза извън банята в този вид.

— Гейб.

— Във всекидневната съм.

— Къде са ми дрехите?

— Изгорих ги.

— Какво си направил? — тя бързо излезе в коридора.

Чувстваше се достатъчно беззащитна да се изправи срещу него дори и ако не беше облечена само с една хавлия, затова бързо влезе в спалнята му и навлече една от работните му ризи. Закопча нервно всички копчета и едва тогава влезе във всекидневната.

Той се бе разположил удобно в едно кресло, с крака вдигнати върху старинното шкафче, което използваха за масичка за кафе. В ръката си държеше кутийка с лимонада.

— Искаш ли да пийнеш нещо?

Тя подуши остра миризма на изгоряло и забеляза пушещите въглени в камината.

— Искам да знам защо ми изгори дрехите?!

— Недей да говориш толкова високо. Ще събудиш Чип. Изгорих ги, тъй като не можех да ги гледам дори и минута повече. Ти нямаш нито една дреха, която да не е страшно грозна, Рейчъл Стоун. С изключение на бикините ти. Те ми харесват.

Държеше се така, сякаш бе най-безгрижният човек на света. Къде беше напрегнатият, труден мъж, с когото беше свикнала?

— Гейб, какво ти става? Нямаш никакво право да постъпваш така.

— Като твой настоящ и бъдещ работодател аз имам много права.

— Работодател ли? Киното е затворено и аз заминавам утре. Ти вече не си мой работодател.

По упоритото му изражение разбра, че нямаше да се отърве толкова лесно от него.

— Ти отказа да се омъжиш за мен — започна бавно той. — Затова не виждам никакъв друг начин да подходя към теб, освен да те преназнача. Между другото, изгорих и автобусните билети заедно с дрехите.

— О, не — тя се стовари на кушетката, изведнъж почувствала се много изморена от всичко. Дали Гейб си въобразяваше, че само защото най-накрая е успял да спечели благоразположението на сина й, всичко вече е наред? — Как си могъл да го направиш?!

В следващите няколко секунди той не каза нищо. След това я изгледа с ленива, пресметлива усмивка.

— Познавам те прекалено добре, мила. Ти няма да задържиш онези диаманти. Което означава, че е време да сключим сделка.

Тя го изгледа предпазливо. Той също я погледна над ръба на кутийката с лимонада, след това отпи. Наведе кутийката надолу и продължи да я разглежда втренчено. Погледът му я накара да си припомни, че е чисто гола под ризата, която беше облякла набързо.

— Имам намерение да направя някои промени в живота си — каза Гейб.

— О, така ли?

— Ще се лицензирам за Северна Каролина и ще отворя кабинет тук, в Салвейшън.

Колкото и да беше ядосана, тя не можеше да не изпита радост от тази новина.

— Много се радвам. Това е точно работата, с която трябва да се занимаваш.

— Но ще ми трябва помощ.

— Каква помощ по-точно?

— Ами… Ще трябва да назнача администратор, който да ми помага и в работата.

— Аз вече имам работа във Флорида — напомни му тя. — И нямам намерение да ставам твой администратор — защо трябваше да усложнява нещата? Толкова ли не можеше да разбере колко й беше трудно да го напусне и без да се стига до всичко това?

— Това не е работата, която ще ти предложа — продължи той сериозно. — Макар че ако понякога решиш да ми помагаш на доброволни начала, бих го оценил високо. Но не, това, което мисля за теб, е по-скоро кариера, отколкото работа.

— Кариера? И какво по-точно ще правя?

— Неща, които искам да бъдат свършени.

— Например?

— Ами… — той сякаш се замисли. — Пране. Не ми тежи да готвя и да мия чинии, но никак не обичам да пера.

— Искаш да те пера?

— Да, наред с другите неща.

— И какви са те?

— Да вдигаш телефона вечер. Когато не работя, не обичам да вдигам телефона. Затова ще трябва ти да се нагърбиш с тази задача. Ако е някой от семейството ми, ще говоря с него. Иначе ти ще трябва да се погрижиш за това.