Сюзън Филипс - Знойни сънища

— Чип! — Гейб се завтече през полянката към децата.

Роузи стоеше тихо, но веднага след като го видя, започна да плаче. И двете деца бяха мръсни, със следи от сълзи по бузите. Тениската на Едуард беше разкъсана, а на едното му коляно се виждаше рана. Гейб приклекна до тях, грабна Роузи с една ръка, а с другата обгърна Едуард.

— Гейб! — Едуард се притисна към него.

Рейчъл изхълца мъчително и се втурна напред. Гейб пъхна Роузи в ръцете й и притисна Едуард към гърдите си, след това го отдръпна леко, за да може да види лицето му.

— Добре ли си? Боли ли те някъде?

— Ушите.

Гейб веднага извъртя главата му на една страна.

— Болят те ушите?

— Роузи е страшно гласовита. Направо ме проглуши.

Гейб видимо се отпусна.

— Това ли е всичко? Нещо друго не те ли боли?

Чип поклати глава.

— Много се бях уплашил. Онова момче беше лошо — той се разплака.

Гейб го притисна леко към себе си, след това го подаде на Рейчъл и взе Роузи, за да я прегледа.

Едуард потреперваше в ръцете й и говореше заврял глава в корема й.

— Мамо, толкова се изплаших. Колата се преобърна и аз се страхувах, че онова лошо момче ще се събуди и ще побегне отново с нас, затова измъкнах Роузи от седалката й и я понесох, но тя беше тежка и непрекъснато ревеше, щото и тя беше уплашена, но най-накрая спря.

— Постъпил си много храбро — промълви през сълзи Рейчъл.

Междувременно Гейб бе укротил бебето. Рейчъл погледна въпросително към него и той кимна.

— Добре е. Ще ги заведем и на преглед в болницата, но мисля, че са добре. Слава Богу, че са били с предпазните колани, когато колата се е преобърнала.

Роузи отпусна глава на гърдите на чичо си и си захапа пръста. Едуард протегна ръка и я потупа по крака.

— Видя ли, Роузи? Нали ти казах, че ще ни намерят!

Рейчъл здраво притискаше Едуард към себе си, когато се отправиха през полянката обратно към пътя. Не бяха минали и няколко метра, когато от устата на Роузи излезе пронизителен писък.

— Виждаш ли, мамо! Нали ти казах, много е гласовита.

Гейб я потърка по гърба.

— Тихо, миличка…

Но Роузи не искаше да стои тихо. Започна да мърда в ръцете на Гейб, размахваше ръце и крака и пищеше.

Рейчъл проследи погледа й и видя Хорс да лежи до дънера на дървото, до което бяха намерили децата. Роузи си го искаше.

— Аз ще го взема.

Тя се запъти към дървото, но когато стигна на крачка от него, забеляза, че задният шев на заека се беше скъсал и част от пълнежа на играчката се беше разсипала.

Блестящ, искрящ пълнеж.

Гейб ги видя почти едновременно с нея. Забърза към дървото и се втренчи в малката купчина искрящи камъни. Повечето лежаха на земята, някой се бяха задържали в мръсната козина на заека.

Гейб изпусна дъха си.

— Диаманти.

Тя гледаше онемяла към искрящите диаманти. Дуейн ги беше скрил в заека на Едуард. Раклата на Кенеди и библията са целели единствено да отвлекат вниманието й. Когато я беше помолил да доведе сина им до летището, той не беше го направил заради сбогуването, а защото е бил сигурен, че Едуард ще дойде при него с Хорс. Дуейн бе искал диамантите, а не сина си.

В този момент Рейчъл реши, че Г. Дуейн Сноупс вече не е баща на детето й.

Гейб я хвана за ръката.

— Май най-после намери съкровището си, Рейч…

Тя побутна едно от камъчетата с крак, мислейки си, че Гейб греши. Тези диаманти не бяха нейното съкровище. Истинското й съкровище стоеше точно до нея, но тя нямаше право да си го поиска.

Рейчъл успя да си вземе душ едва към десет часа вечерта, когато Едуард най-после бе заспал. Спря водата и докато се подсушаваше, изпрати още една благодарствена молитва за това, че и двете деца бяха останали живи и здрави.

Имаше толкова много неща да се направят, след като бяха открили децата. Кал бе заключил диамантите, открити от Рейчъл, в някогашния сейф на Дуейн, след това всички бяха разпитани от полицията. Бяха се заинтересували от състоянието на Боби Денис, който се намираше в болницата, а Рейчъл бе разговаряла с Керъл. Майката на Боби беше много разстроена и отчаяно се нуждаеше от опрощение. Рейчъл й го даде, без да се поколебае дори и за миг.

Но сега не й се искаше да мисли за Боби, затова концентрира вниманието си върху сресването на косата си с гребена на Гейб. Нямаше закъде да бърза. В момента Гейб и неговата прекалено развита съвест седяха там навън и я очакваха. Беше сигурна, че господин Храбрия Скаут се е приготвил да извърши достойната постъпка. Гребенът се заплете в косата и тя го хвърли на масичката.