Сюзън Филипс: Знойни сънища

Тя сериозно се замисли дали да не го цапардоса. Въздържа се и само скръцна със зъби.

— Тук обаче не става въпрос за моята любов.

Той я изгледа неразбиращо. Рейчъл грабна една от възглавниците на кушетката и я запрати към него.

— По дяволите! Разля ми лимонадата.

Тя скочи на крака.

— Искам да се махна оттук.

Гейб запрати кутията на пода и също се изправи.

— Ти не си благоразумна жена, Рейчъл. Някой случайно да ти го е казвал?

— Благоразумна! — изстреля гневно тя. — Само защото не искам да стана обект на твоята благотворителност, ти ме смяташ за неблагоразумна.

— Обект на благотворителност! Наистина ли го приемаш така?

— Знам го със сигурност. Етън не е единственият светец във вашето семейство.

— Мислиш, че аз съм светец! — вместо да се ядоса, той изглеждаше по-скоро поласкан.

— Мили Боже… — измърмори тя.

Той насочи показалеца си към нея.

— Аз ще се оженя за теб, Рейчъл. Просто се опитай да си го набиеш в главата.

— Защо искаш да се ожениш за мен? Ти не ме обичаш!

— Кой го казва?

— Не си играй игрички, моля те! Това е нещо изключително важно за мен — гневът й изведнъж се изпари и тя прехапа долната си устна. — Моля те, Гейб…

Той отиде при нея и я накара да седне на дивана до него.

— Защо бих си играл игрички, кажи ми? Не можеш ли да разбереш, че това е важно и за мен!

— Не и по начина, по който аз го разбирам. Ти се грижиш за мен, но аз се нуждая от нещо повече. Толкова ли не можеш да го проумееш?

— Разбира се, че мога. Рейчъл, нима не знаеш какво изпитвам към теб?

— Това, в което съм сигурна, е, че не изпитваш същото, което си изпитвал към Чери — мразеше острата нотка, която се долавяше в гласа й, мразеше себе си за ревността си към мъртвата жена.

— Моят живот с Чери е приключил — тихо изрече той.

Рейчъл погледна надолу към ръцете си.

— Не мисля, че някога ще приключи. А аз не мога да живея като се конкурирам с нея.

— Ти не се конкурираш с Чери.

Той нищо не разбираше. Рейчъл стисна юмруци и си помисли, че ще е най-добре да излезе от стаята, но с последната останала й борбеност реши да му даде още един шанс.

— Тогава кажи ми нещо лошо за нея.

— Какво имаш предвид?

Един вътрешен глас й каза да се отдръпне, докато гордостта й все още не е наранена, но някои неща бяха по-важни от гордостта.

— Казваш, че не се конкурирам с нея, но аз не го вярвам — чувстваше се дребнава и заядлива. Не можеше да го погледне в очите, затова продължи да се взира в ръцете си. — Искам да чуя нещо лошо за нея.

— Но това е глупаво!

— Може би за теб, но не и за мен.

— Рейчъл, защо трябва да преминаваш през всичко това?

— Трябва да е имало все нещо, в което да не е била съвършена. Примерно… Хъркаше ли? — тя вдигна очи и го изгледа с надежда. — Аз не хъркам.

Той плъзна ръка по юмруците й.

— Нито пък тя.

— А може би… не знам. Да не би да е изхвърляла вестника ти в кофата за боклук, преди да си успял да го отгърнеш?

— Случвало се е веднъж-дваж.

Мразеше състраданието, което четеше в очите му, но трябваше да стигне докрай. Умът й продължаваше да търси нещо, което да направи Чери само почти перфектна жена.

— Някога… използвала ли е самобръсначката ти, за да си бръсне краката?

— Тя не харесваше самобръсначката, която използвах — той замълча и я изгледа многозначително. — За разлика от теб.

Рейчъл чувстваше, че отчаянието й нараства. Все нещо трябваше да се намери.

— Аз съм много добра готвачка.

Изражението му стана още по-съчувствено.

— Тя печеше хляб поне веднъж в седмицата.

Един-единствен път Рейчъл се бе опитала да пече хляб и само беше похабила маята.

— Аз почти не правя нарушения, когато шофирам.

Той повдигна едната си вежда. Рейчъл продължи обнадеждено.

— И понякога хора, които са изключително сърдечни и добродушни, не могат да разказват добре вицове. Те просто не знаят как да наблегнат на най-смешната част.

— Ти си невероятна — той я целуна по челото, след това я остави да се отпусне в ъгъла на кушетката. — Наистина искаш да преминеш през всичко това, а? Макар че няма нищо общо с теб.

— Тя изглежда толкова перфектна…

Той си пое дълбоко въздух.

— Добре де, добре. Слушай внимателно, понеже ще го кажа само веднъж. Обичах Чери с цялото си сърце и сега изпитвам същото към теб.

Тя изпусна бавно въздуха от дробовете си.

— Може и да не си била в състояние да съхраниш душата на Дуейн — продължи Гейб, — но със сигурност успя да съхраниш моята. Ти ме измъкна от цялото това самосъжаление, в което се бях потопил и обърна живота ми наопаки. Аз отново започнах да живея.