Сюзън Филипс - Знойни сънища

— Да те пера и да вдигам телефона. В това ли се състои моята нова кариера?

— И да следиш банковите ми сметки. Това наистина много го мразя. Страшно се изморявам, когато трябва да проследя къде е отишло всяко пени.

— Гейб, ти си доста богат мъж. И наистина трябва да се грижиш по-добре за парите си.

— Точно това ми повтарят непрекъснато и братята ми, но мен просто не ме интересува.

— Пране, отговаряне на телефона и следене на сметките ти. Това ли е всичко?

— Почти. Има само още едно нещо.

— И то е?

— Секс. Това ще е основната част от работата ти.

— Секс?

— Всъщност това е на първо място. Много по-важно от банковите сметки например.

— Да правя секс с теб?

— Да.

— Искаш да ми плащаш, за да правя секс с теб?

— Плюс прането и телефона, и…

— Искаш да ми плащаш и това е моята нова кариера! Да бъда твоя любовница на пълен работен ден и домашна прислужница на непълен?

— Това за любовницата… Би било хубаво. Харесва ми идеята да имам любовница. Но заради Чип и понеже градът е доста малък, ще трябва да се оженим — той вдигна предупредително ръка. — Така, знам, че не искаш да го направиш, затова няма да ти се налага да гледаш на всичко това като на истински брак още отсега. Вместо това всичко може да бъде оформено просто като една сделка… — очите му се присвиха. — Нещо, което една пресметлива жена като теб би трябвало да оцени — той се намести в стола си. — Аз се нуждая от секс, ти ми го осигуряваш. Чиста работа.

— О, Гейб…

— Преди да изразиш възмущението си, нека да ти кажа, че става въпрос за доста пари.

Макар да знаеше, че не бива да го прави, тя не се стърпя да попита.

— И колко по-точно?

— В деня, в който се оженим, ще ти дам чек за… — той спря и се почеса по главата. — Колко искаш?

— Един милион долара — тросна се тя, ядосана на себе си, че въобще е попитала.

Но той беше прав. Диамантите на Г. Дуейн никога не биха могли да бъдат нейни. Тя най-после го беше разбрала.

— Добре. Един милион долара.

Тя го зяпна с отворена уста.

— Аз не се интересувам чак толкова от пари, за разлика от теб — сви рамене той. — Освен това ще трябва да прекарваш голяма част от времето си гола. Няма да е лесна работа.

Тя се отпусна назад на възглавниците. Чувстваше как главата й се замайва. Дори и само това, че човекът насреща й притежаваше един милион долара, беше нещо, което умът й не можеше да побере, а какво оставаше за факта, че същият този мъж иска да даде всичките тези пари на нея. Ако обаче вместо парите предлагаше любовта си, тя би се съгласила на секундата.

Гейб дръпна краката си и ги свали на пода.

— Знам, че изпитваше известни съмнения относно брака заради отношенията между Чип и мен, но може би си забелязала, че този проблем вече не съществува.

Тя си помисли за начина, по който се бяха държали Гейб и Едуард един към друг през цялата вечер.

— Все още не мога да проумея как стана това. Знам, че причината не е само в отвличането. Видях и как се държите помежду си тази сутрин. Как може нещо толкова сериозно да изчезне толкова бързо?

— Ти някога удряла ли си това момче?

— Не.

— Е, ако беше, тогава нямаше да има нужда да задаваш този въпрос. И това е другото нещо, Рейчъл. Освен секса. Получавам еднакви права при отглеждането на Чип. Ще вземаме решенията, касаещи него, заедно — гласът му изведнъж стана много сериозен. — Няма да ти позволя да разделиш това момче от мен. Вече съм загубил едно дете и нямам никакво намерение да загубя второ. И ако трябва да постигна това, като скъсам сто автобусни билета, или изгоря всяко парче дреха, което притежаваш, ще го направя.

— Той не е твое дете.

— До вчера не беше. Но от днес вече е.

Тя не знаеше какво да каже. Защо всичко трябваше да става толкова трудно?

— Може и да си забелязала вече, че всеки от фамилията Бонър приема децата доста насериозно.

Рейчъл си спомни за начина, по който Етън и Кал се отнасяха към Едуард. Колкото и да не я харесваха, те никога не си бяха позволили да не бъдат любезни с него. А тази сутрин Роузи бе предавана от ръка на ръка, сякаш всеки един бе отговорен за нея.

— Да, забелязах.

— Значи сключваме сделката.

— Гейб, едва оцелях от един катастрофален брак и нямам намерение да се излагам на всичко това отново. Ако въобще някога се оженя пак, ще го направя само от любов.

Очите му се присвиха възмутено.

— Наистина ли си мислиш, че можеш да седиш срещу мен и да твърдиш, че не ме обичаш? И мислиш, че ще ти повярвам? Аз не съм глупак, Рейчъл. И въпреки всичките ти префърцунени приказки, че искаш да бъдеш лека жена, ти си толкова праволинейна, колкото и всеки друг, когото познавам. И ако не ме обичаше, нямаше начин да ми позволиш да те докосна, камо ли да прекарам някои от най-хубавите нощи в моя живот в леглото ти.