Сюзън Филипс - Знойни сънища

Когато пламъците лумнаха, той ги наблюдава в продължение на една-две минути, след което тръгна обратно през гората. Но точно тогава на пътя към вилата се появи рейндж роувърът. Кола, която струваше шестдесет хиляди долара.

След като от джипа изскочиха пастор Етън и Кристи Браун, той се бе метнал вътре и го подкара. Шибаните хлапета на задната седалка не бяха издали дори и звук отначало. А сега сякаш се бяха наговорили да вдигат неописуема олелия.

— Ако ни оставиш да слезем от колата, няма да кажа на Гейб какво си направил.

Боби настъпи газта.

— Ще ви пусна, добре! Но не още. Трябва да се отдалеча малко повече.

— Сега! Трябва да ни пуснеш сега! Роузи е много изплашена.

— Млъквай! Просто млъкни, чуваш ли!

Завоят излезе пред него прекалено бързо. Чу как нещо изхриптява в гърлото му, след това натисна спирачките.

Момчето изкрещя отзад. Колата започна да върви на зигзаг и пред очите на Боби изплува лицето на майка му. Мамо!

Той изгуби контрол над колата.

Рейчъл не можеше да спре хлипането си.

— Моля те, Господи… О, моля те… Моля те…

Кокалчетата на ръцете на Гейб бяха побелели върху кормилото на мерцедеса, а лицето му беше сиво. Знаеше, че мисли това, което си мисли и тя. Дали не бяха тръгнали в погрешната посока по пътя.

Рейчъл си каза, че полицията ще открие децата, ако двамата с Гейб не успеят. Кристи и Етън бяха останали във вилата, за да се обадят в полицейското управление. А следите от гуми в края на алеята, водеща към къщата, бяха съвсем ясни. И въпреки това… Вече бяха минали двадесетина километра. Ами ако не бяха предположили правилно? Или пък мръсникът, когато преследваха, бе отбил в някой страничен път?

Не искаше да мисли за това. Ако не се опитваше да се сдържа, сигурно щеше да се разреве с глас.

Гейб затаи дъх.

— Колата.

В същия момент я забеляза и тя.

— О, Боже…

Рейндж роувърът бе преобърнат и лежеше на покрива си в канавката отдясно на пътя. Имаше още няколко спрели коли и хората се бяха насъбрали в групичка. Точно до джипа се намираха две полицейски коли и линейка.

— О, Боже… Моля те… Моля те, Господи…

Гейб натисна рязко спирачките и гумите на мерцедеса заораха в чакъла на банкета. Той скочи бързо от колата, а Рейчъл тичаше по петите му. Чу го да пита запъхтяно полицая, който стоеше до линейката.

— Децата! Децата добре ли са?

— Кой сте вие?

— Аз съм… Аз съм бащата на момчето.

Полицаят кимна с глава към носилката.

— В момента се занимават с него.

Рейчъл и Гейб достигнаха до носилката едновременно. Но в нея не беше Едуард. Двамата впериха очи в Боби Денис.

Без да каже и дума, Гейб хукна към колата и се наведе, за да погледне вътре. След това веднага се изправи.

— В колата имаше две малки деца. Петгодишно момче и момиченце на няколко месеца.

Полицаят го изгледа с безпокойство.

— Да не би да искате да кажете, че онзи хлапак не е бил сам в колата?

Гейб набързо обясни, а през това време Рейчъл също отиде, за да провери в колата. Коланчетата на празната седалка на Роузи бяха отвързани. Рейчъл се озърна наоколо и видя една бяла бебешка обувка в храстите, на около три метра от колата.

— Гейб!

Той се затича към нея.

— Виж! — извика тя. — Обувката на Роузи — тя примижа срещу залязващото слънце и видя миниатюрно розово чорапче да виси на един храст близо до линията от дървета, очертаваща началото на гъста гора.

Гейб веднага забеляза чорапа.

— Да вървим.

Тръгнаха заедно към гората. Бодливи храсти се закачаха на всяка крачка в роклята й, но тя не им обръщаше никакво внимание.

— Едуард!

— Чип! — провикна се и Гейб. — Обади се, ако ни чуваш!

Нямаше никакъв отговор и те навлязоха още по-навътре в гората. Краката на Гейб бяха по-дълги от нейните, затова той се придвижваше значително по-бързо.

— Чип! Чуваш ли ме?

Един нисък клон закачи блузата й. Тя рязко се освободи от него, след това вдигна поглед и видя, че Гейб е застанал неподвижно.

— Чип? Ти ли си?

О, Господи… Тя се спря и се заслуша.

— Гейб?

Гласът бе тих и до болка познат. Идваше някъде отляво.

Гейб се втурна напред и тя го последва с разтуптяно сърце.

Стигнаха до някакво дере и Рейчъл се подхлъзна по внезапно стръмния бряг, но бързо възстанови равновесие. Гейб изчезна от погледа й. Тя продължи по пътечката между боровете и излезе на едно открито място, през което минаваше малък поток.

И в този момент ги видя.

Едуард беше седнал до дънера на стар, черен евкалипт на около тридесет метра от тях, а Роузи се беше свила в скута му.