Сюзън Филипс - Знойни сънища

Заобиколиха къщата и когато излязоха отпред, дъхът на Кристи секна. Всички останали замръзнаха на местата си.

Рейндж роувърът го нямаше. Нямаше следа и от децата.

Боби Денис не можеше да си поеме достатъчно въздух. Отваряше широко уста и се мъчеше да глътне колкото се може повече, но белите му дробове сякаш се бяха свили и не искаха да действат. И двете хлапета на задната седалка ревяха, а момчето не преставаше да му вика в ухото.

— Веднага ни пусни, иначе Гейб ще те застреля с пистолета си! Наистина! Той има един милион пищови, ще те застреля, след това ще те нареже на парчета с ножа си!

Боби не издържаше повече.

— Млъкни, иначе ще те набия!

Момчето млъкна, но бебето продължаваше да врещи. На Боби му се искаше да изостави колата и да избяга от тях, но не можеше, понеже бе оставил своята лумина на няколко километра разстояние. Беше паркирана близо до пътя, водещ нагоре към планината Хартейк.

Боби беше толкова уплашен, че дори и не беше забелязал хлапетата, когато се бе метнал в колата. Ако беше ги видял, със сигурност нямаше да се поддаде на изкушението да открадне рейндж роувъра.

И как се беше стигнало дотук? За всичко беше виновна Рейчъл Сноупс, разбира се. Ако не беше „Храма“, родителите му нямаше да се разведат. Заради „Храма“ майка му бе станала толкова религиозна, че бе решила да се раздели с баща му.

Боби все още си спомняше как навремето ходеше на службите с нея и слушаше проповедите на Г. Дуейн Сноупс, а онази кучка, съпругата му, седеше на първия ред и попиваше всяка негова дума. Г. Дуейн беше мъртъв и Боби не би могъл да му направи нищо, но след всичките тези години той най-после се беше добрал до съпругата му.

Само дето всичко вървеше наопаки.

Макар че го беше извършил в пияно състояние, сега вече си даваше сметка, че не биваше да опустошава киното. Но когато беше влязъл в снекбара, тя изглеждаше толкова щастлива, че работи там, че направо му се повдигна. Не бе справедливо тя да е щастлива, а майка му да му се кара непрекъснато за какво ли не. Баща му пък не се обаждаше дори и по телефона вече.

Тримата с Джой и Дейв пиеха водка с оранжада по време на втория филм. След като свърши прожекцията, Боби бе предложил да продължат с пиенето, но Джой и Дейв казаха, че са уморени. Скапаняци. Боби се отърва от тях, пийна още малко водка, след това се върна в киното. Всички си бяха заминали, затова той се промъкна вътре и сякаш изгуби разсъдъка си.

Едва в събота следобед, докато се разхождаше с колата си, той се замисли за нещата, които беше прибрал в багажника, и започна да се притеснява какво ще прави, ако майка му или някой друг ги откриеха. Точно тогава бе забелязал ескорта на Рейчъл, паркиран пред онзи нов жилищен блок. Улицата беше пуста, наоколо нямаше никого и той се бе възползвал от момента, за да скрие нещата от багажника си под кутиите на задната седалка на ескорта. Тази сутрин бе научил, че са я арестували и това го беше накарало да се зарадва много. Но не за дълго, понеже малко по-късно разбра, че вече са я пуснали.

Той осъзна, че настига твърде бързо колата пред него, и излезе в лявата лента.

В нея обаче се движеше един пикап, който летеше точно срещу него. Боби почувства как адреналина закипява във вените му. Наду клаксона и в последния момент пикапът изхвърча от пътя и се приземи в канавката отстрани.

— Караш прекалено бързо! — извика момчето от задната седалка.

Боби избърса потта от лицето си с горната част на тениската си.

— Казах ти да млъкнеш!

Ако майка му не беше намерила тревата в стаята му тази сутрин, сигурно нямаше да го изхвърли от къщи. Беше му казала, че го гони завинаги, но той не й беше повярвал допреди няколко часа, когато си беше отишъл до тях и бе видял пред тях спряла камионетка с надпис „Ключар. 24 ч. в денонощието“.

Не знаеше какво да прави. Последно беше чул, че баща му е в Джаксънвил и реши да отиде там, но нямаше представа дали и той ще го иска.

Беше изпил две бири, попуши малко трева и докато караше безцелно, бе минал покрай пътя, водещ нагоре към Хартейк. Не можеше да понесе мисълта, че Рейчъл е излязла от ареста и сигурно отново е щастлива и усмихната. Заряза колата в един храсталак и пое пеша нагоре през гората.

Предположи, че Гейб и Рейчъл ще работят по киното и реши да подпали къщата докато ги няма. Но точно когато бе взел тубата с бензин от гаража, откъм задната врата се бе появил Гейб. Боби не беше чак толкова ненормален, че да запали къща, когато в нея има хора, затова реши вместо нея да подпали гаража.