Сюзън Филипс - Знойни сънища

За нейна собствена изненада очите й се напълниха със сълзи.

— Гейб си мисли, че съм силна и жилава, но аз не съм достатъчно силна, за да прекарам остатъка от живота си, искайки това, което не мога да имам. Ето защо не мога да се омъжа за него.

Нещо я погъделичка по пръстите на краката и когато погледна надолу, видя, че Роузи е допълзяла до нея. Много зарадвана, че има с какво да отвлече вниманието си, тя се отпусна на мраморния под и седна по турски, така че бебето да може да пропълзи в скута й.

Откъм Кал се чу звук, който бе нещо средно между въздишка и ядно изпъшкване.

— Май доста оплескахме работата.

— Защо говориш в множествено число? — сопна се Етън точно когато Гейб се появи откъм съседната стая. — Аз не бих позволил да я хвърлят в ареста. А също не бих се опитвал и да я подкупвам, господин Милиардерино!

— Не съм милиардер — изръмжа Кал. — А ако ти имаше моите пари, щеше да постъпиш точно по същия начин!

— Хайде, стига детинщини — понечи да се намеси Джейн. В следващия момент, без никаква видима причина, тя сложи ръка на устата си и избухна в смях. — О, мили Боже!

Всички се втренчиха в нея.

— Съжалявам, но тъкмо ми дойде наум… — тя се успокои за миг, но след това отново започна да се смее.

— Какво има? — намръщи се Кал.

— Аз… О, Боже… — тя откъсна малко хартия от кухненското руло на тезгяха и попи сълзите в очите си. — Напълно бях забравила за това. Вчера следобед получихме едно много странно писмо по пощата. Щях да те питам какво ли означава, но след това започнах да се занимавам с кондензатите на Боус-Айнщайн. БЕК атоми — добави тя, сякаш това обяснение бе напълно достатъчно за всички. — След това ти доведе Чип и на мен съвсем ми се изплъзна от ума. Едва сега се сетих.

Кал я изгледа с търпението на човек, отдавна свикнал да живее с жена, занимаваща се с неща от рода на кондензатите на Боус-Айнщайн.

— Какво ти се изплъзна от ума?

Джейн отиде до малка купчина с писма, оставена в края на кухненската маса.

— Ето тази бележка. От Лиза Скудър е. Спомняш ли си я? Майката на малката Емили, която е болна от левкемия. Направихме дарение за фонда й още миналата есен и тя ни благодари още преди месеци, затова много се зачудих — Джейн отново започна да се смее и тримата братя Бонър се намръщиха неодобрително. Определено не виждаха нищо забавно в едно болно от левкемия дете.

Рейчъл обаче се опасяваше, че много добре разбира причината за неочакваната веселост на Джейн. Защо Лиза не бе почакала както я бе помолила…

Тя взе Роузи в ръце и се изправи.

— Мисля, че е време двамата с Едуард да си тръгваме — тя пъхна Роузи в ръцете на Етън. — Гейб, ще имаш ли нещо против да ни закараш…

— Сядай! — изкомандва я Джейн, посочвайки пода.

Рейчъл прие неизбежното и покорно се отпусна на мраморните плочи.

Роузи издаде един от своите бебешки звуци и протегна ръка към нея. Етън я постави на пода и детето веднага допълзя обратно до скута на Рейчъл, където започна да си играе с копчетата от роклята на Рейчъл. Междувременно Джейн пак бе започнала да хихика и Етън не можеше да издържа повече.

— Виж какво, Джейн, ако можеше да видиш колко болно е това момиченце, сигурно нямаше да ти бъде толкова весело.

Джейн най-после се осъзна.

— Не, не се смея на това. Просто Рейчъл… О, Рейчъл — тя си пое дъх, за да се успокои. — Получихме благодарствено писмо от Лиза Скудър. Рейчъл е дала парите от подкупа на Кал за фонда на Емили!

И тримата мъже я гледаха недоумяващо.

— Какво говориш? — избоботи Кал.

— Твоите двадесет и пет хиляди долара! Рейчъл не ги е искала. Дала ги е всичките за Емили.

Гейб погледна към Рейчъл. Изглеждаше напълно объркан, като човек, който току-що е чул, че земята е кръгла, а не правоъгълна.

— Не си си оставила нищо от тези пари?

— Кал наистина много ме ядоса.

— Разбирам.

Рейчъл извади една своя къдрица от устата на Роузи.

— Помолих Лиза да почака, докато напусна града, и тогава да изпрати бележката. Предполагам, че е забравила — тя погледна към Кал, който все още бе навел глава над писмото. — Чекът е с предна дата. Може да го осребри най-рано утре.

В кухнята се възцари тишина. Един по един всички погледи се насочиха към Кал.

Най-накрая той вдигна глава и се обърна към Гейб.

— Не знам как точно ще го направиш, брат ми, но най-добре измисли някакъв сигурен начин да не я допуснеш до автобуса утре — той посочи с глава към босите нозе на Рейчъл. — Това би било добро начало.

— Радвам се, че мислиш така — отвърна сухо Гейб.