Сюзън Филипс - Знойни сънища

— Не се съмнявам в това. Той е великолепно момченце и е много умен. Двамата с Кал много го харесваме.

Джейн наля мляко в една чаша с кафе и я подаде на Рейчъл, която седна на един от столовете на барплота точно когато мъжете влизаха в кухнята.

— Пастор Етън! — Едуард скочи от стола си, приближи се до новодошлия и започна да му изрежда всичките си последни приключения.

Етън се правеше, че го слуша, като същевременно й хвърляше недоволни погледи, с които изглежда искаше да й каже, че не е очаквал подобно нещо от нея.

Роузи започна да нервничи на своето столче, явно искайки да я свалят долу. Докато Джейн пълнеше нова кана с кафе, Кал взе дъщеря си и я постави на пода. Тя моментално допълзя до Едуард и започна да се опитва да се изправи, придържайки се за краката му.

Той изскимтя, когато малките й остри нокти се забиха в прасеца му.

— Роузи, боли!

Тя плесна с ръце, загуби равновесие и падна на дупето си. Лицето й се набърчи, но преди да успее да заплаче, Гейб я грабна от пода. Рейчъл за първи път го виждаше да я държи и от изненадата, която се появи на лицата на братята му, си направи извода, че това е нещо ново не само за нея.

Гейб посегна с ръка и докосна Едуард по бузата.

— Искаш ли да погледате малко телевизия, докато ние, възрастните, си поприказваме?

— Не обичам бебешки програми.

Джейн заряза палачинките и излезе иззад тезгяха.

— Бабата и дядото на Роузи й подариха една касета с анимационен филм. Тя все още не би могла да го разбере, но съм сигурна, че на теб ще ти хареса.

— Добре.

Двамата изчезнаха към хола. Гейб отново постави Роузи на пода и сложи пред нея Хорс. След това изгледа двамата си братя.

— Тъй като и двамата сте тук, мисля, че е време да направим един семеен съвет. Знам, че си уморена, Рейчъл, но всичко продължи прекалено дълго.

Рейчъл би предпочела да се скрие в банята, отколкото да застане пред едно толкова предубедено жури, но с нищо не издаде безпокойството си и само леко повдигна рамене.

— Още не съм избягала от нито едно предизвикателство, любовнико.

Етън и Кал забележимо се сковаха. Тя мислено се потупа по рамото. Тези двамата май бяха доста лесни.

Гейб я изгледа с леко нетърпение, след това се обърна към братята си.

— Добре. Ето как стоят нещата…

Етън обаче го прекъсна.

— Преди да започнеш, би трябвало да знаеш колко бяхме разтревожени с Кал от ефекта, който има върху теб връзката ти с Рейчъл — той направи малка пауза. — Макар Кал да е прекалил малко снощи.

— Така ли? Е, ами ти не беше наоколо, за да ми помогнеш с молитвите си — тросна се Кал.

Гейб вече не се сдържаше.

— Аз да не би да съм на десет години, за Бога! Много ми се иска да мога вечер да си легна да спя, без да се тревожа, че някой от вас замисля да стори нещо на Рейчъл, докато не я наблюдавам! — посочи ги с пръст. — Тя не ви е сторила и най-малкото зло, но вие и двамата се отнасяте с нея като с някакъв боклук и, по дяволите, на това вече трябва да се сложи край! Още сега.

Джейн се бе върнала в кухнята. Докато минаваше покрай Гейб, тя го потупа по ръката, след това отиде и застана до съпруга си.

Челюстта на Кал помръдна нервно.

— Тук не става въпрос какво е направила на нас, много добре го знаеш. Ти си този, за когото се тревожим!

— Ами престанете да се тревожите тогава — изрева Гейб.

Роузи замръзна на мястото си и примигна с очи. Гейб си пое дълбоко дъх и сниши малко тона си.

— Рейчъл е права. Вие и двамата сте като някакви квачки и аз не мога да понасям повече това.

— Виж какво, Гейб, аз имам известен опит в това отношение — започна неуверено Кал — давал съм много консултации и ти трябва да разбереш…

— Не! Ти си този, който трябва да разбере. Ако някой от вас — който и да е от вас двамата — отново причини някаква неприятност на Рейчъл в бъдеще, ще съжалява много. Дори и само да й се намръщите, ще си имате работа с мен. Разбрахте ли ме и двамата?

Кал пъхна ръце в джобовете и се размърда неспокойно.

— Не ми се искаше да ти го казвам, но явно нямам никакъв избор. Никак няма да ти хареса това, което ще чуеш, но ти явно си сляп, когато става въпрос за нея, а трябва да знаеш истината — той пое дълбоко въздух. — Предложих двадесет и пет хиляди долара на Рейчъл, за да напусне града, и тя прие.

— О, Кал… — възкликна Джейн.

Гейб се извърна към Рейчъл и я гледа мълчаливо в продължение на няколко секунди. След това повдигна въпросително едната си вежда.

Тя сви рамене, след това кимна.

— Браво на теб! — Гейб леко й се усмихна.