Сюзън Филипс - Знойни сънища

Този път Кал бе този, който избухна.

— Какво искаш да кажеш с това? Та тя се остави да я купя!

При сърдития тон на бащиния си глас личицето на Роузи отново се сбърчи. Кал я взе на ръце и я целуна нежно, но иначе приличаше на буреносен облак.

Гейб бе свикнал с избухванията на по-големия си брат и никак не се впечатли.

— Рейчъл преживява по всеки възможен начин, който й се отдаде. Това е качество, което се надявам да науча от нея.

Кал не бе получил отговора, който очакваше, и с Роузи в ръцете си той събра сили за нова атака.

— Как можеш да простиш това, което е направила в киното?

Това отново предизвика гнева на Гейб.

— Кажи ми нещо, големи ми братко. Какво би направил, ако се прибереш вкъщи някоя вечер и разбереш, че съм направил така, че да хвърлят Джейн зад решетките?

Джейн го изгледа с интерес, докато лицето на Кал се зачерви от възмущение.

— Въобще не става въпрос за едно и също нещо. Джейн е моя съпруга.

— Е, добре, миналата седмица аз предложих на Рейчъл да се омъжи за мен.

— Какво си направил?

— Чу ме.

Етън и Кал впериха погледи в нея. Снощи, в киното, тя бе казала съвсем същото, но Кал не й бе повярвал.

Роузи пъхна миниатюрния си показалец в устата на баща си. Кал все така гледаше брат си и бавно отдръпна детската ръка от себе си.

— Ти ще се ожениш за нея?

За първи път Гейб сякаш загуби част от увереността си.

— Не знам. Тя все още мисли над предложението ми.

Този път, когато Кал се обърна към нея, изглеждаше по-скоро объркан, отколкото ядосан.

— След като ти е предложил да се ожените, защо трябваше да опустошаваш киното?

Тя понечи да му каже, че не го е направила, но Гейб я изпревари.

— Понеже сърцето на Рейчъл е много по-голямо от разума й — той сложи ръката си на задната част на шията й и я погали леко с палец. — Тя знаеше, че това кино не е добро за мен и ми го каза, но аз не исках да я чуя. Рейчъл е… Тя е готова на всичко, когато става въпрос за хора, към които не е безразлична, и това е било нейната, наистина малко ексцентрична идея да ме вразуми.

В първия момент тя си помисли, че Гейб е решил да каже поредната си лъжа за тази сутрин, но след това осъзна, че не беше така. Той наистина смяташе, че тя го е направила. Божичко! Понечи да се възмути и да му каже, че това, което си мисли, не е вярно, но разбирането, което прочете в очите му, я накара да се откаже. Дори и вярвайки в последните си думи, той пак бе на нейна страна.

— Гейб! Гейб! — провикна се Едуард от съседната стая. — Ела да видиш това!

Гейб се поколеба и Рейчъл очакваше да му отвърне да почака, но той отново я изненада. Пронизвайки братята си с унищожителен поглед, се запъти към Едуард.

— Никой да не ходи никъде, ей сега се връщам — каза той на излизане от стаята. Вече от прага се обърна и към Джейн: — Пази я от тях, моля те.

— Ще направя всичко възможно.

Веднага след като Гейб излезе от стаята, Рейчъл стана от стола си. И двамата братя я наблюдаваха с безкрайно объркани изражения. Тя се опита да намери в себе си напълно основателен гняв, но това, което откри, бе само смесица от умора и някакво изкривено разбиране на поведението им. Обичта имаше много лица и в момента тя гледаше в две от тях. Колко чудесно би било да премине през живота, подкрепяна от тези мъже, независимо колко неориентирани бяха те в момента.

Тя заговори тихо и спокойно:

— Не ме е грижа дали ми вярвате, или не, но просто за протокола искам да ви кажа, че Гейб греши. Аз не съм извършила погрома в киното. Това не означава, че не бих го направила поради причината, която изтъкна той, но истината е, че просто не се сетих за нея.

Тя продължи, решена да изчисти нещата докрай.

— И Одел не ми е взел обувките. Гейб ги изхвърли през прозореца на колата докато идвахме насам.

Когато заговори, в гласа на Кал вече не се усещаше обичайният антагонизъм към нея.

— Какво има предвид Гейб, като казва, че ти е предложил да се ожените, а ти все още мислиш по въпроса?

— Означава, че му казах не.

Етън се намръщи.

— И нямаш намерение да се омъжиш за него?

— Просто не мога. Гейб е с много нежна душа. Грижи се за мен и това го кара да се държи покровителствено. Предполагам, че това е една от характерните черти в семейство Бонър — тя се изкашля, прочиствайки гърлото си. — Затова единственият начин, който може да измисли, за да ме предпази от неприятности, е да се ожени за мен. Но той не ме обича.

— А ти го обичаш, нали? — каза меко Етън.

— Да — кимна тя и се опита да се усмихне. — И то много.