Джоузи взе няколко чанти и бавно заотваря чекмеджетата на шкафа, докато намери чорапи, бикини и сутиени. Напълни едната чанта, в друга сложи козметичните принадлежности.
Въпреки че от притеснение сърцето й биеше до пръсване, отвори дрешника и заизважда дрехи, като се стараеше да не тропа със закачалките. Клекна да вземе и обувки. Видя маратонки, изцапани с храна и мазнини, с които вероятно Дела Лий ходеше на работа, и кожени ботуши и елегантни сандали с ток, с които сигурно нощем обикаляше баровете. Пъхна в чантата по два чифта от всеки вид. Тъкмо се канеше да се изправи, забеляза кашончето, забутано в дъното на дрешника. Върху него бяха наредени пуловери, отстрани със зелен флумастер беше написано „ЛИЧНО“.
Тя пропълзя до кашона и отмести пуловерите. Вдигна капака и видя дузини тетрадки със спирала, множество писма и снимки. И няколко евтини старомодни бижута, явно със сантиментална стойност, увити в пожълтяла мека хартия. Вътре беше и годишникът на гимназията в Балд Слоуп, върху който беше гравирано името на Дела Лий. Между две страници беше пъхнато свидетелството й за раждане, сгънато на две.
Ненадейно мъжът в дневната се раздвижи. Джоузи извърна глава и блъсна встрани някакво палто, което висеше над нея. Дрехата започна да се изплъзва от закачалката, още малко и щеше да падне. Мъжът въздъхна, пружините на кушетката изскърцаха.
Непознатият вървеше по коридора и се приближаваше към стаята!
Джоузи се вцепени и изпита усещането, че ушите й са се разтеглили от усилието й да чуе какво прави той. Едва след секунда разбра, че е влязъл в тоалетната, намираща се зад дрешника.
Телената закачалка още се полюшваше и леко проскърцваше. Ако палтото паднеше, закачалката щеше да се удари в стената между дрешника и тоалетната и онзи тип щеше да чуе шума. Джоузи отчаяно се втренчи в нея, безмълвно изричайки какви ли не молитви.
Непознатият пусна водата и излезе в коридора. Пристъпваше бавно.
Пружините на канапето отново изскърцаха.
Тишина.
Джоузи зачака, докато мускулите й затрепериха от неудобната поза, после пъхна кашончето под мишницата си и изпълзя от дрешника. Изправи се криво-ляво, въпреки че се беше схванала, и грабна чантите. Отиде до вратата, предпазливо надникна навън, после тръгна на пръсти по коридора. Спря на сантиметри от дневната.
Чуваше дишането на непознатия, но не можеше да прецени дали е равномерно, което щеше да означава, че отново е заспал.
Събра смелост и пристъпи в дневната.
И едва не изпусна чантите и кашончето.
Мъжът седеше на канапето!
След миг обаче видя, че е отпуснал глава на облегалката. Беше заспал седнал. В пепелника на масичката пред него димеше цигара, изгоряла почти до филтъра. До пепелника се виждаше протъркана кожена дамска чанта. От нея се подаваше светлочервен портфейл с буквата Д отгоре.
Личната карта щеше да е необходима на Дела Лий.
Въпреки че краката на Джоузи трепереха, тя измина няколкото крачки до масичката. Наведе се, както бе нарамила чантите и кашона, хвана портфейла и го измъкна.
Заднишком отстъпи до вратата и блъсна със задник рамката с мрежата против комари, без да откъсва очи от непознатия до мига, в който трябваше да се обърне.
Опита се да подпре с лакът вратата с мрежата, за да не се затвори, но закъсня и вратата шумно се удари в касата.
Тя се втурна надолу по стълбите. В къщата беше толкова горещо, че като изтича навън, все едно се гмурна в ледена вода. Влажната коса на тила й се вледени, побиха я тръпки. Спря до колата и остави на тротоара нещата на Дела Лий. Извади от джоба на палтото си ключовете и отвори багажника с електронното приспособление на медальона; в този момент вратата с мрежата отново се блъсна и красивият дългокос мъж излезе на верандата.
— Хей! Какво правиш? — извика на Джоузи. Гласът му беше мелодичен и въздухът й го поднесе като подарък. Тя спря за миг и се обърна към него. Прелъстяването бе неговото шесто чувство и той знаеше, че я е впримчил. — На теб говоря! — Мъжът язвително се усмихна и заслиза по стъпалата. Грациозно завъртя глава и отметна назад дългата си черна коса. — Ти ли се беше вмъкнала в къщата ми?
Джоузи чу как наблизо изграчи врана — знамение за опасност — и се сепна, изтръгвайки се от пагубното обаяние на непознатия. Нахвърли нещата в багажника и хлопна капака.
Тичешком се втурна към предната врата на колата, седна зад волана и потегли. Мъжът проследи с поглед отдалечаването на най-големия и най-златистия кадилак във всички югозападни щати.
Читать дальше