Сара Алън: Вкусът на мечтите

Пък и влизането с взлом щеше да й разнообрази деня.

Изсъхналите листа шумоляха под краката й, докато прекосяваше двора, опитвайки се да не изглежда като човек, който тайно се промъква в чужд дом. Стигна до верандата и с изненада видя, че въпреки студа вратата е отворена. Нима Дела Лий имаше съквартиранти?

Понечи да почука, поколеба се с вдигната ръка, накрая почука веднъж на вратата с телената мрежа.

Никой не й отговори.

— Хей? — извика. Дори на верандата се усещаше миризмата на спарено; миризма на вехто спално бельо, забравено в сушилнята. Парното беше включено на най-високата степен.

Хрумна й, че Дела Лий е напуснала къщата толкова набързо, че е забравила да затвори вратата. Нещата изглеждаха все по-странни.

Обърна се да провери дали не я наблюдават, после отвори вратата с мрежата и прекрачи прага.

В къщата цареше хаос. Навсякъде се въргаляха кутийки от бира. На пода бяха разпилени парчетата от счупена порцеланова чаша, на стената в дъното на помещението имаше петно от кафе, сякаш някой бе запратил там пълната чаша. Един стол беше преобърнат.

Тя пристъпи напред, подритвайки кутийка от бира и нещо, което приличаше на откъснат ръкав от дамска джинсова риза, но изведнъж спря като ударена от гръм, сякаш обръч стегна главата й, сърцето й заподскача като подплашена котка.

На канапето спеше някакъв мъж.

Няколко секунди тя не помръдна, като че ли беше парализирана. Страхуваше се, че е вдигнала прекалено много шум и ще събуди непознатия.

От пръв поглед личеше, че е от мъжете, които са опасни, когато са будни.

Беше гол до кръста и панталонът му беше разкопчан, беше пъхнал ръка в отворения цип. Устните му бяха разтеглени в самодоволна усмивка, сякаш дори в съня си знаеше, че всички жени около него умират от любов, защото е откраднал сърцата им и ги е скрил на място, където никога няма да ги намерят.

Мускулите му бяха изваяни, което означаваше, че прекарва доста време във фитнес залата. Скулите му бяха изпъкнали, дългата му тъмна коса беше права. От него лъхаше на алкохол, но се усещаше и друга миризма като от запален розов храст. Беше приятна, ала някак загадъчна и дори зловеща. Джоузи усети, че й се завива свят, сякаш по някакъв необясним начин миризмата я обсебваше.

Внезапно й просветна.

От този мъж бе избягала Дела Лий.

Самата тя дойде тук да търси нещо, което да й даде повече информация за неканената й гостенка, а ето на какво се натъкна. Отстъпи назад, засрамена и отвратена от себе си. Осъзна, че незабавно трябва да напусне тази къща. И да се преструва, че не е стъпвала тук.

Само че я спря нещо първично. В този момент усети необяснима близост с натрапницата. Стори й се, че Дела Лий стои до нея, почувства дълбокото й страдание, сякаш то терзаеше самата нея. О, колко й бе познато усещането, че нищо в живота й няма да се промени, затова е безсмислено да прави повече опити.

Хрумна й, че все пак е добре да сподели с Дела Лий какво е разбрала за нея. Може би така щеше да й попречи да се върне при тази… тази бруталност .

Леко извърна глава и видя встрани късо коридорче.

Бавно запристъпва назад, без да откъсва поглед от непознатия, дебнейки дали той ще се размърда. Обърна се и тръгна на пръсти по коридорчето, където имаше купчини мръсни мъжки дрехи. На стената висяха снимки на Дела Лий като малка — чернооко и чернокосо момиченце. Джоузи се запита кога неканената й гостенка е започнала да се изрусява. На една фотография Дела Лий стоеше на върха на детска катерушка. На друга се готвеше да скочи в басейна на градската къпалня от най-високия трамплин. Изглеждаше така, сякаш предизвикваше целия свят да й причини страдания.

Стаята й в дъното на коридора сякаш бе олицетворение на момичешките мечти на Джоузи. Навремето тя плахо попита майка си може ли да закачи в спалнята си няколко плаката и дали ще й купят шарени завеси и кувертюра с щамповани сърчица. Маргарет не скри разочарованието си и надменно подхвърли, че няма причина дъщеря й да иска промени, сякаш обзавеждането на стаята й е мизерно. Заяви, че масивното дъбово легло, старинното бюро и кушетката, тапицирана с кожа, са Много Изискани. И че Джоузи явно не разбира от Много Изискани Мебели.

Стаята на Дела Лий беше боядисана в пурпурно, единственият прозорец бе закрит от тънки лилави завеси. На едната стена с прозрачни лепенки бе прикрепен плакат със снимка на бяла хималайска котка, до него бяха залепени страници, откъснати от модни списания. Върху бялата тоалетка с голямо огледало бяха подредени тубички и шишенца с гримове. В ъгъла до тоалетката бяха нахвърлени чанти с названията на фирми за козметика — от онези, които универсалните магазини подаряват с покупките.