Елизабет Адлър - Изплъзващи се образи

Голямата бяла хасиенда до морето беше идеалното място за двама влюбени — дълга и ниска бяла къща, разположена на педя от мекия пясък, с безкраен изглед към синьо-зеленото море и безоблачното небе. Градините бяха пълни с цветове, прилични на малки бижута — олеандър, хибискус, бугенвилия и ароматен жасмин. Високите палми хвърляха прохладни сенки. Имаха бърза моторна лодка, с която ходеха до клуба „Уиндмиър Айлънд“, за да обядват пресни раци и пържени картофи и да пият бяло вино или просто да карат водни ски и да изследват малките ненаселени пещери. Имаха и дълга четирийсет фута моторница, оборудвана за подводен риболов, където Харисън прекарваше дълги часове, отпивайки от скоча си, докато чака някоя голяма плячка да захапе стръвта. Облечена в карираната риза на Харисън и бял каскет, който да предпазва очите й от слънцето, Джеси-Ан се учеше да хвърля въдица и да се бори, за да издърпа плячката — макар и някоя малка риба тон. Имаха и яхта, където Харисън я учеше да разпознава оборудването за плаване, а тя се стряскаше всеки път, когато платното беше издувано от вятъра. Все се страхуваше, че ще се нарани, макар Харисън непрекъснато да й повтаряше, че трябва да бъде внимателна. Три коли, излъскани до блясък, стояха в гаража — бял „Астън Мартин“ с меки сини кожени седалки, яркочервено „Порше 928S“ и дълъг сребрист микробус „Мерцедес“. Лъскав жълт хеликоптер стоеше на поставки пред къщата и частен осемместен самолет чакаше нарежданията на Харисън на летище „Гавърнърс Харбър“. „Играчките на богатия човек“, беше обяснил той с намигване и момчешка усмивка.

Нощите на остров Елутера бяха топли и меки. Двамата седяха на верандата, а вентилаторът на тавана рошеше косите им. Пиеха разхладителните напитки в рубиненочервените отблясъци на залязващото слънце. Иконом, облечен в бяло сако, им сервираше вечерята, а после се разхождаха боси по вече хладния сребрист пясък, хвърляха камъчета в океанските вълни и на всеки няколко метра спираха, за да се целунат. По-късно, голи в огромното и отрупано с възглавници легло, те удовлетворяваха страстта си един към друг. Джеси-Ан мислеше, че Харисън е идеалният любовник — нежен, страстен и с твърд и подвижен член, който той контролираше до мига, в който тя отчаяно желаеше да почувства страстта му да избликва в нея. Молеше за това… И тогава, в един чудесен и незабравим миг, те бяха едно цяло. Заспиваха прегърнати и оставаха така, докато студената зора не нахлуеше през отворените прозорци.

Харисън искаше да знае всичко за нея и тя с охота му разказваше за детството си, за училището и приятелите си. Не му каза обаче за изпълнените с омраза мръсни анонимни писма, на чийто тормоз беше подложена през всичките тези години, защото, потънала в сегашното щастие, дори не се сети за тях. Но му разказа за любовниците си.

Джеси-Ан постъпи абсолютно глупаво, като не скри нищо. Призна момичешкото си увлечение по Ейс Макларън, както и други, много по-сериозни връзки, завършили или с обикновено приятелство, или със сълзи. Когато Харисън извърна глава, с потъмняло от гняв лице, тя го загледа втренчено, озадачена.

— Но тогава аз не те познавах! — възкликна тя. А той побърза да се отдалечи по пътеката към плажа.

Не очакваше, че ще прояви ревност. Та нали той я беше помолил да му разкаже! Загледа го с тревога, застанала на бялата веранда, как се разхожда напред-назад по белия пясък долу. Гледаше право напред, без да забелязва красотата около себе си. А когато най-после се върна, тя се спусна по пътеката да го посрещне. Страхуваше се, че вече не я обича. Но той я притисна до себе си, а топлите му кафяви очи сякаш я пронизваха.

— Обичам те, Джеси-Ан — каза с чувство. — Пет пари не давам за който и да било друг. Просто те обичам.

— И аз те обичам! — извика тя, почувствала как изведнъж отмалява от облекчение. — Точно затова се омъжих за теб, а не за някой от другите.

Харисън я вдигна на ръце и я понесе към стаята им, където нежно я положи върху голямото легло. Мускулестото му загоряло тяло трепереше от страст, докато я галеше. Но сдържаше желанието си, за да удовлетвори нейното. Малките й коралови на цвят зърна се втвърдяваха под допира на дланите му, стомахът й тръпнеше под ласките на устните му. Целувките му се спускаха още по-надолу — към дългите и нежни бедра, а после и към гладките й розови пръсти на краката. До този момент тя вече го молеше отчаяно, закопняла да докосне и топлото й влажно местенце. Изви гръб, за да го посрещне, когато той най-после се насочи към нея. Извика страстно името му, когато любовта му се изля в тялото й.