Шърли Конран - Дивачки

Лоренца се приближи на пръсти, погъделичка ухото й и извика:

— Здрасти, Нела!

Жената скочи с вик и се хвана за гърдите.

— О! Вие много лошо момиче, мис Лоренца! — Докато Лоренца я прегръщаше, жената добави със сподавен глас: — Ще направите мен сърдечен удар, после няма кой готви за семейството.

Бяха довели Нела от Рим, когато майката на Лоренца дойде в Питсбърг като мисис Артър Греъм.

— Къде е мама? — извика Лоренца. — И къде са другите?

Нела беше глуха и трябваше да й се вика. Използваше глухотата си като удобно извинение — не чуваше нищо, за което не искаше да говори. Ако се опитваха да я заставят, натискаше с палец старомодния бял пластмасов апарат на гърдите си и казваше: „Това проклет нещо пак не работи. Трябва поправим.“

— Твоя мама пусна всички прислуга цял следобед, защото трябва работи повече утре вечер на рожден ден на твой татко. Твоя мама отиде пазарува — обясни Нела.

— Какво да пазарува?

— Дрехи.

— Но мама винаги си купува дрехите от Рим.

Нела се смути.

— Е, може не дрехи, обаче изненада.

— О, хайде, Нела!

Нела се огледа крадешком, но коя ли италианска готвачка може да пази тайна?

— Твоя мама отиде пазарува с декоратор да избере неща за твой апартамент горе. Твоя мама преправи стаите заради бебе.

— Но Андрю и аз живеем в Ню Йорк и бебето също ще живее там, а не тук.

— Твоя мама каза за всеки случай.

— За всеки случай — какво?

Лоренца чу тихия шум на автомобилен двигател в далечината и отклони вниманието си от Нела. Отвори един прозорец, наведе се навън и помаха на белия „Ван ден плас ягуар“, който се плъзна по чакълената алея.

— Мама сигурно е единственият човек на света, който кара шестцилиндров „Ягуар“ с петнайсет мили в час — каза тя.

— Твоя мама видяла много злополуки с нейни коли. Кара не бързо, но невнимателно. Винаги мисли други неща, винаги нещо друго в главата. Твой татко иска да я вози някой, но тя казва много грижи, още един човек на главата.

Но Нела говореше на стените. Лоренца бе изтичала да посрещне майка си.

Силвана Греъм изтича нагоре по стълбите и изпусна двата добре опаковани пакета на земята, за да прегърне дъщеря си.

— Обуй си обувките, скъпа! Не бива да настиваш, вредно е за детето.

Имаше нисък напевен глас, който извикваше представата за ято гълъби, не необичаен за Рим, но рядко срещан в Пенсилвания. Успокояващата нотка в гласа постоянно дразнеше съпруга й, защото сякаш се опитваше да го успокои и следователно му напомняше за високото кръвно.

Двете жени тръгнаха към библиотеката. Лоренца се клатеше като пате, боса и със самочувствието на бременна жена, а бавната царствена походка на майка й издаваше натежаване, заплашващо да се превърне в пълнота и дори изправената й глава не можеше вече да скрие малката двойна брадичка. Жените смятаха Силвана Греъм за елегантна, но не привлекателна, а мъжете — че вече не става, че е поне с дванайсет килограма по-тежка за ръста си и не си заслужава да я свалят. Силвана прекосяваше живота си в летаргичен сън, движена само от дневните програми. В малкия палат в Рим близо до Бургезките градини, където бе родена и където все още живееха родителите й, непрекъснато й бе напомняно, че „не бива да кара слугите да чакат“.

В библиотеката Лоренца вдигна туристическата брошура.

— За какво ти е това, мамо? Ще избягаш ли най-после?

Силвана се засмя на старата си шега.

— Не, ще бъде служебно пътуване. Заминаваме за Австралия другата седмица. „Нексъс“ ще правят годишната си конференция в Сидни тази година. След това ще прекараме обичайната си „първокласна работна почивка“. Баща ти избра Пои, защото никога не е ходил за риба там, а май имало много акули. Никога не е хващал акула.

— Не е зле да си президент на корпорация.

Лоренца се хвърли на дивана с дамаска от сребрист брокат, вдигна крака и започна да говори за бременността си с настойчивата съсредоточеност на първескиня в пети месец, която не се досеща колко отегчена ще се чувства от тази тема на разговор след два месеца. Макар че бебето щеше да се роди в края на февруари, тя гледаше на живота си като през обратната страна на телескоп: смален до тесен кръг, включващ само съпруга й и неоформеното безполово бебе. Силвана слушаше самоувереното бъбрене на дъщеря си.

— Андрю мисли… Андрю знае… Андрю иска да спра работа… Андрю смята, че той трябва да се грижи за парите ми. Това е едно от нещата, за които исках да говоря с татко. Андрю каза, че е нелепо да оставя някой друг да инвестира парите ми, след като той е брокер… Андрю казва…