Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

— Да не си девствена? — прошепна ужасен Алан.

— Да, разбира се. — За Валънтайн девствеността й бе толкова естествена, че не й бе хрумвало да му го каже.

— О, майната му!

— Моля те, моля те, Алан… продължавай… нищо, че малко ще ме боли… искам го — примоли се тя и с ръце потърси члена му в мрака, за да покаже, че е искрена. Чу го как стиска зъби, а после изведнъж, както си лежеше по гръб, разтърсвана от възбуда, болка и началото на огромна неловкост, го усети как грубо пъхва два пръста в нея. Прехапа устни, за да не извика. Когато се увери, че пътят е съвсем открит, Уилтън отново я обърна по корем и пъхна в нея члена си, вече не така твърд като преди няколко минути. Докато го въртеше и проникваше все по-навътре, Валънтайн почувства, как той нараства, втвърдява се и накрая, твърде скоро, с вик на тържество, който прозвуча като агония, Алан се изпразни.

След това полежаха в мълчание, а думите напираха във Валънтайн. Бе съвсем объркана, на ръба на сълзите. Така ли трябваше да бъде? Защо не бе по-нежен? Нима не разбираше, че е възбудена и неудоволетворена? След минута обаче той я прегърна и я притегли с лице към себе си.

— Скъпа Валънтайн — зная, че не се получи, но не можех да повярвам… бях така изненадан… прости ми… позволи ми… — Провря ръка между бедрата й и само след миг тя бе обзета от тъй неочаквана и непозната наслада, че забрави въпросите си. Когато възвърна способността си да разсъждава, си каза, че не е очаквал да е девствена — и това обясняваше всичко.

Следващите няколко седмици бяха най-озадачаващите в живота на Валънтайн. През ден или два вечеряха с Алан Уилтън, а след това неизменно отиваха в дома му и се любеха. Сега вече той винаги се стремеше да я възбуди, преди да я обладае, и я довеждаше до състояние на екстаз с устни, но упорито правеше всичко мълчаливо и на тъмно, а това ужасно я объркваше. Искаше да види голото му тяло, искаше той да я види. В невинната си суетност Валънтайн знаеше, че снежнобялата й, съвършено гладка кожа и крехкото й тяло с предизвикателно щръкналите гърди и сладкото, стегнато задниче ще се харесат на всеки мъж. Но още по-неприятно бе очевидното му нежелание да влезе в нея отпред, както винаги бе смятала, че правят мъжете. Сега, когато вкарваше члена си в нея, докато тя лежеше на голямото легло, винаги подпъхваше няколко възглавници под нея. Обясни й, че в класическата поза тя не би изпитала кой знае какво, че стигала до оргазъм само когато я възбуждал с пръсти, нещо, което не би постигнала при обикновено проникване. Нещо у нея обаче изискваше този контакт лице в лице, който й се струваше символ на срещата между равни в любовната игра.

А това сигурно е любов, казваше си тя, вече неспособна да мисли за нищо, освен за бързо разпалващите се чувства към Алан Уилтън. Тя не само бе влюбена в него, бе омагьосана, тъй като той продължаваше да я озадачава. Отнасяше се към нея като към възлюбена, проявяваше изключително внимание и възхищение, в най-силния момент на екстаз викаше името й, и все пак тя не беше убедена, че помежду им нещата са… ясни? Не, не това бе думата — липсваше дълбокото разбиране, съпричастността. Въпреки безбройните вечери и разговори, въпреки любенето, тя знаеше, че все още не е опознала мъжа у него.

Тъй като новата колекция скоро трябваше да бъде готова, през последните две седмици на Валънтайн няколко пъти й се наложи да остане до късно на работа. Обикновено Уилтън напускаше кабинета си в шест, а Валънтайн, Серджо и другите технически помощници оставаха да работят без него. Един понеделник, доста късно, минавайки покрай кабинета му, преди да си тръгне, Валънтайн изненадана видя; че вратата е открехната, и дочу гласовете на Алан и Серджо. Забърза, но точно в този миг чу името си. Може би Серджо се опитва да я злепостави, каза си тя и се заслуша. От него всичко можеше да се очаква.

— … тази твоя мръсна френска пачавра.

— Забранявам ти да говориш по този начин, Серджо!

— Повдига ми се от теб! Ти ли ми забраняваш? Праволинейният господинчо ми забранява! Нима може да има нещо по-жалко от педераст, който се опитва да си докаже, че може да се чука с жени…

— Слушай, Серджо, само защото…

— Защото какво? Защото ти става от нея? Не се съмнявам, това не ме учудва. Почти десет години ти ставаше от Синди, нали? Достатъчно често, за да й направиш две деца, нали? Ама защо Синди се разведе с теб, а, гаден лицемер? Може би защото не ти ставаше толкова често, след като разбра какво всъщност искаш? Може би си мислиш, че не си педераст, само защото ти ми го вкарваш, вместо аз на теб?