Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

„Бъдещето е прекалено вълнуващо, за да си мисля непрекъснато за него — заключи Били и затвори очи, защото дори тилът на Спайдър й се струваше толкова привлекателен, че я обземаше безумно желание да зарови нос в него, макар че трудно щеше да го достигне. — Преди една година всичко беше толкова различно — си спомни в просъница тя, — … по време на ревюто през онзи уикенд двамата със Спайдър едвам успявахме да се откопчим един от друг, за да се ръкуваме с всички представители на пресата. А когато ни интервюираха, говорехме доста несвързано. През трите празнични дни той не се отделяше от мен. Гордо, със собственическо чувство не сваляше ръка от рамото или от кръста ми. Двамата бяхме толкова погълнати един от друг, че всичко останало ни приличаше на сън. Нашето прехласване беше толкова силно, че не можеше да не бъде забелязано. На Саша й бе достатъчен само един поглед, за да разбере всичко. Малко след това и Джиджи усети какво става. А Принс, щом надуши каква е работата, се втурна и съобщи новината на всички свои познати от средствата за масова информация и това стана причина петдесетина непознати да си помислят, че имат право да ни задават много интимни въпроси… Интуитивни професионални въпроси, на които… беше… трудно… да не се отговори… макар че на мен… никак не ми се искаше… да отговарям…“

— Събуди се, скъпа — подкачи я Спайдър четири часа по-късно.

Той беше толкова настойчив, че Били запремига недоволно и най-сетне отвори очи.

— Досега не исках да те будя — каза той, наведе се над нея и я целуна. — Ала от доста време бродя из спалнята като призрак. Повече от четири часа те гледам как си спиш сладко, но просто не издържам повече. Домъчня ми за теб, почувствувах се съвсем самотен. И бездруго вече е време за обед, а съм убеден, че ако го пропуснеш, ще се отрази зле на момчетата. На тях им е необходима здрава храна. Освен това ако спиш толкова до късно през деня, нощес изобщо няма да можеш да мигнеш.

— Дори не подозираш колко си прав — промърмори Били, прозина се, протегна се и се почувствува много бодра.

— Доволна ли си, че те събудих? — попита той въодушевено и отмести нейните буйни къдрици от челото й, за да може да види по-добре лицето й.

— О, разбира се! Ужасно съм доволна, скъпи — искрено му отговори Били. Тя беше обзета от пълно безгрижие. — … хората надценяват важността на съня. Всъщност той си е чиста загуба на време. Вместо да спим, бихме могли да вършим други неща: да се целуваме, да се галим, да си говорим или може би… дори… да опитаме да се гушкаме — добави тя с надежда.

— Сега, след като се събуди, вече не ми изглеждащ чак дотам недохранена, хубавице моя — каза Спайдър и започна да си разкопчава пижамата. — Струва ми се, че хората надценяват значението не само на съня, но и на обеда. Имаш ли нещо против да се поцелуваме и погушкаме, докато все още мога да те обгръщам с ръце?

— Ти винаги си притежавал дарбата да степенуваш нещата по важност — щастливо въздъхна Били и му направи място до себе си.

Алюзия за известния роман на Филип Рот, издаден и у нас. — Б.р.

Scruples (англ.) — скрупули. — Б.р.

Американска писателка интелектуалка, обрисувала иронично холивудския стил и нрави. — Б.р.

Заглавието на филма на Вито Орсини „Момче от добро потекло“ в английския оригинал е „WASP“ — популярно американско съкращение, образувано от първите букви на думите бял, англосаксонец и протестант. WASP символизира „правоверния“ американец. В случая се намеква за това, че външният вид на Барбра Стрейзънд е типично еврейски. — Б.пр.

Първият понеделник през септември. — Б.р.

Американски театрален режисьор и продуцент, известен с постановките си на Шекспирови творби. — Б.пр.

Роман от съвременния английски писател Джон Фаулс, преведен у нас под заглавието „Грешницата от Лайм Риджис“. — Б.пр.