Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

— Разбира се — съгласи се Спайдър. Той беше невероятно щастлив, но не и заслепен. — Предварително се съгласи с всичко, Били. О, скъпа, няма да съжаляваш.

„Има безброй коварни начини да събудиш някого, без той изобщо да усети, че си го направила нарочно — помисли си Били. Тя лежеше до Спайдър на голямото им легло и изобщо не й се спеше. — Можеш да започнеш да се въртиш, докато матракът не се превърне в развълнувано море. Можеш да покриеш устата и носа на спящия с одеяло или чаршаф и той ще се събуди от недостига на свеж въздух. Можеш да го гъделичкаш лекичко по най-нежните места на тялото му, докато той не отвори очи. Можеш да хванеш един косъм от косата му и да го отскубнеш. Или пък можеш да извикаш «бау» в ухото му и веднага след това да легнеш до него ни лук яла, ни лук мирисала. Няма начин той да не скочи от уплаха.

Но честно ли е да будиш човек, който е заспал толкова дълбоко като Спайдър? Сигурно е навлязъл в утринната фаза на съня, която възстановява силите. Ако в продължение на няколко дена човек бива лишаван от нея, той става потиснат и мрачен. Но мисля, че Спайдър достатъчно си поспа — раздразнена си помисли Били, — докато аз не мигнах през цялата нощ. Час по час ходех до украсената с цветя баня и кръстосвах огромната спалня, за да не ми се схващат краката, а после безуспешно се опитвах да заспя.“

Били се загледа в предутринния здрач и се запита дали Спайдър ще се разсърди, ако го събуди и сподели с него, че е прекарала нощта неспокойно.

Все пак й беше приятно да е будна, докато той спи. Не виждаше бездънните му сини очи, не чуваше гласа му, не можеше да се радва на езическата му усмивка, но в съня си той й принадлежеше изцяло и тя можеше необезпокоявана да се наслаждава на това, че е в едно легло с него. Можеше да се прехласва по него колкото си иска, без да се срамува от безграничната си любов, нещо, което не биваше да си позволява на публично място.

Опитите й да не се прехласва поне във фирмата бяха безуспешни. Беше забелязвала как се смушкват подчинените й, когато Спайдър ръководеше някое съвещание, а тя дотам се заплесваше по него, че забравяше за какво става дума, и когато дойдеше ред да си даде мнението, не можеше да каже нищо смислено. Хедър, най-голямата интелектуална измежду шестте сестри на Спайдър, веднъж й каза, че те двамата приличали на Еней и Дидона. Били възприе това като комплимент, но когато провери в един наръчник по древногръцка митология, се оказа, че Еней си бил загубил мъжкото достойнство, попадайки под чехъла на Дидона. Хедър надали бе имала предвид точно това. По-скоро бе искала да демонстрира ерудицията си.

„Когато си омъжена за човек с шест сестри, непрекъснато правиш открития — помисли си Били. — Елис нямаше роднини, а Вито, дори и да е имал някакви в Ривърдейл, никога не ме е запознавал с тях. А родителите на Спайдър живеят наблизо, в Пасадина, четири от сестрите му — в Лос Анжелис, а останалите две — на един час път с кола. Те често се събират заедно. Как може да не съм знаела нищо за семейство Елиът, преди да се омъжа за Спайдър? — зачуди се Били. — За тези открити, весели и приказливи хора, които само се чудят как да угодят на Спайдър — на единствения си син и единствения си брат… Всъщност съвсем естествено е, че го боготворят. Те дори флиртуват с него. Добре, че не мога да ревнувам съпруга си от собствените му сестри. Дали наистина искам да го сложа под чехъл? Иначе с какво да си обясня, че въпреки топлотата, с която ме прие това семейство, а такава топлото винаги ми е липсвала, въздъхвам с облекчение, когато роднините му си отидат и двамата със Спайдър останем сами. Не че зълвите ми не се отнасят към мен чудесно — каза си Били и се усмихна. — Всички те си имат деца — десетина хубави момиченца, но въпреки това треперят над корема ми, сякаш се каня след шест седмици да родя един втори Моцарт и един втори Шекспир, а не просто две момченца близначета — единствените мъже в семейството, освен Спайдър и баща му. Свекърва ми три пъти е раждала близначки с надеждата да се появи още един Спайдър. А аз успях още от първия път без никакви усилия. Тогава защо не спя по цели нощи?“

Спайдър се поразмърда и Били се обърна към него обнадеждена. Но той продължаваше да спи дълбоко, закрил лицето си с ръка. Били се надигна на лакти, наведе се над него и вдиша аромата на косата му. Тя миришеше по-сладко и по-апетитно от пуканки с разтопено масло. Едва се сдържа да не го разчорли. Пак се отпусна на възглавницата и се замисли за майчинството си.