Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

— Не съм съгласен е теб, Спайдър. Тя ще я подсеща за успехите на „Скръпълс“. Знам колко се притеснява Били за „Скръпълс 2“, Забелязах, че напоследък е доста потисната. Сигурен съм, че си виждал безброй снимки на хора, чиито къщи са изгорели до основи и които ровят из пепелта, за да намерят нещо за спомен. То ще им даде сили да продължат да се борят. Колкото и странно да е, такива талисмани наистина помагат.

— Да. — Спайдър погледна Джош със съжаление. Адвокатът не подозираше, че той знае за тайната му любов към Валънтайн.

„Докато аз си плавах от остров на остров и морето и небето ми помагаха да преодолея мъката си, Джош е бил принуден всеки ден да ходи в кантората, без да смее да си признае пред когото и да било, че за него смъртта на Валънтайн също е голяма загуба.“

— Защо ти не я дадеш на Били, Джош?

— След десет минути имаме среща със Саша и вече закъснявам.

— Добре, Джош, оставя я тук, аз ще измисля как да я предам на Били. Но съм сигурен, че не е в кабинета си. Джоузи ми го каза преди една минута, а на нея може да й се вярва.

Когато Джош излезе, Спайдър осъзна защо инстинктивно е скрил статията от него, макар да беше сигурен, че до края на деня Джош ще разбере за нея. Не би понесъл друг да чете статията в негово присъствие, пък бил той и верният на Били Джош Хилман. Спайдър нежно докосна мрамора с прасковен цвят и прокара пръст по красивите, изсечени в камъка букви. „Дали този спомен за някогашния триумф ще помогне на Били да превъзмогне шока, предизвикан от тази отвратителна статия, от този бълвоч, публикуван от Хариет Топингам? Табелката явно е помогнала на Джош, иначе защо ще я пази толкова дълго? Слава богу, че вече не му е нужна.“

— Нека аз поговоря с Бърго О’Съливан — каза Спайдър на пазача, който не го пускаше в имението на Били Айкхорн.

— Заповядайте, господине — рече той и подаде слушалката на Спайдър.

— Бърго, Спайдър Елиът се обажда. Да, знам, че тя не приема никакви посетители. Пазачът вече ми каза. Но ти много добре знаеш, че когато на човек му е криво, трябва да си поговори с някой приятел, а не да се усамотява. Опитах се да намеря Джиджи, търсих я в апартамента й, но там никой не се обажда… Виж какво, Бърго, в момента няма по-подходящ човек от мен… Ще му наредиш ли? Благодаря ти, Бърго.

Спайдър подаде слушалката на пазача, който веднага му отвори портата. Спря колата си пред къщата. Там го очакваше Бърго.

— Къде е? — попита Спайдър, когато слезе от колата, понесъл мраморната плоча под мишница.

— След като господин Принс си отиде, се качи горе. Камериерката каза, че се е заключила в гардеробната си. Половин час по-късно госпожа Айкхорн слезе, наметната със старата си пелерина, и отиде да се поразходи — поясни Бърго. Погледът му беше притеснен. — Оттогава не се е връщала. Предполагам, че е в своята градина. Ще ви заведа дотам. Ако я няма в градината, не знам къде бихте могли да я намерите. Осветлението е включено, можете да я търсите из цялото имение. Ще предупредя хората от охраната да не ви безпокоят.

Бърго мълком поведе Спайдър по най-късия път през една маслинена горичка към реда кипариси, зад които беше скрита градината. Нощта беше хладна и ветровита. Дърветата шумяха и се люлееха. Имаше пълнолуние, небето беше обсипано със звезди. Бърго отмести клоните на два големи кипариса и посочи вратичката на скришната градина. После бързо си тръгна още преди Спайдър да почука.

Когато застана пред масивната дървена врата, Спайдър се поколеба. „Може би е редно да оставя Били сама, както е пожелала. Бих могъл да постоя тук тихо, после да се поразходя и да кажа на Бърго, че не съм я намерил. Сигурно съм последният човек, когото Били би искала да види тази вечер. И не само тази вечер. Откакто се скарахме, не ми е казала нито дума и все ме отбягва. През последния месец почти не сме се виждали, но ако тази мраморна плоча притежава дори една стотна от силата, за която ми говори Джош, длъжен съм да й я дам, щом това ще й помогне.“

Спайдър почука на вратата.

— Какво има, Бърго? — провикна се Били отвътре.

— Аз съм, Спайдър.

Мина се минута. После още една.

— Не е заключено — най-сетне каза тя. Тонът й беше безразличен.

Спайдър бутна вратата и се спря смаян от магическата белота на озарената от меки скрити светлини градина. След като мина през мрачната стена на кипарисите и влезе в това райско кътче, той си помисли, че се е озовал в приказен свят, за чието съществуване изобщо не беше подозирал. Жив килим от бели цветенца обгърна краката му като океанска пяна. Белите лалета стигаха до коленете му. Кремовете гъделичкаха пръстите на ръцете му. Силният сладък аромат на пълзящия жасмин и на розите го замая. Трептящото отражение на луната в центъра на малкото, заобиколено от бели иглики езерце сякаш бе паднало от небето. Спайдър се огледа, но не видя Били.