Джудит Кранц: Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 2)

Вито се изпоти, докато чакаше да обявят „Оскар“ за най-добър филм през паузата, когато напрежението достигаше връхната си точка, а представящите тръгваха иззад кулисите към средата на сцената, за да прочетат списъка с кандидатурите. „Ами ако информацията на Маги Макгрегър излезе недостоверна? Ами ако «Огледала» не получи наградата за най-добър филм? Господи, ще се наложи да купя правата на «Момче от добро потекло», както се споразумяхме с Кърт Арви. Е, какво пък! — Той вдигна рамене и се усмихна. — Така или иначе, трябва да притежавам тази книга. Написана е специално, за да направя филм по нея, убеден съм в това.“

Били Орсини, която стискаше силно ръката му, не беше изпаднала в такава паника. Доли Мун й бе позвънила тази сутрин, не се стърпя и сподели с нея добрата новина. Но Били не поиска да я каже на Вито, смяташе: ако разбере, че тайната на запечатания плик е била разкрита предварително, това ще омаловажи за него оскара, който се надяваше да получи. Също както щеше да му съобщи, че е бременна, едва утре, когато триумфът на тази вечер ще е отшумял. За съпруга й, който до четирийсет и втората си година нямаше деца, нейната новина би засенчила най-високото признание във филмовата индустрия. „Бъди коректна“ — си каза Били. Тя, Вилхелмина Хънънуел Унтроп Айкхорн Орсини, нямаше ни най-малкото желание нейната съкровена майчинска гордост да бъде изравнявана с някаква позлатена статуетка, с която на премъдрата Академия за филмово изкуство може да й хрумне да удостои този или онзи.

Били се събуди без желание, искаше й се нейният пронизващо щастлив сън да продължи колкото може повече. В съня си с лекота се изкачваше тичешком по вита стълба, водеща към площадката на върха на една кула, от която — знаеше го отсега — щеше да види грейнала пролетна гора, ширнала се чак до тюркоазено море, обещаващо примамливи преживявания. С въздишка отвори очи и изчака да стихне вълнението, предизвикано от съня, но радостното усещане не я напусна.

В блажения си унес Били не съзнаваше нито кой ден е, нито къде се намира. Загледа замаяна високия таван, докато мислите й се избистряха. Намираше се в собственото си легло, в собствения си дом в Калифорния. Беше април, 1978 година. Предната вечер Вито бе получил „Оскар“ за най-добър филм, а близката й приятелка Доли Мун — за най-добра второстепенна роля. Четири часа по-късно Доли бързо и без особени мъки бе родила едно прекрасно момиченце. Били, Вито и Лестър Уейнсток, рекламният агент на Доли, не отидоха на приема след връчването на наградите, а останаха в болницата да дочакат заедно раждането. После се прибраха тук и отпразнуваха събитието с бъркани яйца, палачинки и шампанско. Били помнеше как изпържи яйцата, как Вито отпушваше шампанското, но оттам нататък всичко се бе объркало в главата й: наздравиците, смеховете. Дали двамата мъже не са в леглото й? Тя бързо се озърна и установи, че е сама, а завивките на Вито са отметнати.

Прозя се, протегна се, замърка от удоволствие и предпазливо се надигна. Часовникът на нощното шкафче показваше, че минава пладне, но тя не се притесни. Кога ще си отспи една жена, ако не след преживелици като вчерашните? Особено в нейното състояние, в нейното невероятно състояние, в нейното извънредно интересно и отскоро осъзнато състояние, което тя все още пазеше в тайна. Но бе дошло време да съобщи новината. Чу, че Вито говори по телефона в гостната до спалнята им. Прекрасно, тя щеше да има достатъчно време да си измие лицето и зъбите, преди той да разбере, че се е събудила. Докато се решеше, Били както винаги не обръщаше внимание на своята изумителна красота, но все пак не можеше да не отбележи свежата си руменина, естествения блясък на тъмните си очи, смайващо буйната си и лъскава кестенява коса. Беше на трийсет и пет, а изглеждаше с десет години по-млада. Сигурно се дължи на хормоните — помисли тя, — те си правят тия шеги.

Когато привърши сутрешния си тоалет, Вито продължаваше да говори по телефона, затова тя реши да си вземе набързо един душ. Не трябваше да изпуска тази възможност, защото знаеше: щом каже на Вито за бебето, той толкова ще се зарадва и развълнува, че няма да иска нищо да го отвлича, докато двамата с часове си мечтаят за бъдещето. След няколко минути, все още влажна от банята, боса и едва сдържаща се да не затанцува от нетърпение, Били си наметна пеньоар от почти прозрачен крепдешин и отвори вратата към гостната.